Народът пести пари заради рисковете в ЕС
Над 80% от заделените средства са във финансови институции
Ръстът на икономиката налива милиони в банките
Велико Димитров
Институт за пазарна икономика
Много устойчиво през последните години икономиката на България отбелязва растеж от над 5%. За това свидетелства и относително постоянният ръст на депозитите в търговските банки, особено през последните месеци. Само през юни спестяванията в банките са нараснали с 842 млн. лв. Това може да бъде свързано както с увеличаването на производителността в много от секторите на икономиката, така и с постоянния приток на преки чуждестранни инвестиции в страната, които в голяма степен могат да бъдат обяснени с предстоящото ни членство в ЕС.
Нивото на спестяванията основно предопределя възможностите на икономиката да генерира инвестиции и да създава физически капитал през следващите години. Колкото по-висока е нормата на спестяване, в частност по линия на депозитите (доколкото това е най-големият компонент на спестените средства в България), толкова по-голям е потенциалът за разширяване на обема отпускани кредити впоследствие. Въпреки това високата норма на депозити и кредити не означава автоматично по-висок икономически растеж в бъдеще.
Доказателство за това е практиката в Германия през последните години (и не само там) – наличие на висока норма на спестяване и много нисък икономически растеж. Колкото и голяма част от дохода на домакинствата да бъде отделена за бъдещо потребление, когато разпределението на разполагаемите ресурси е неефективно, икономиката е вероятно да не се развива добре. Този факт не трябва да бъде пренебрегван както от икономическите анализатори, така и от избираеми и неизбираеми държавни служители, които взимат управленски решения. Логиката е обратна – несигурността и липсата на ясни правила в икономиката предполагат и по-високо ниво на спестените средства. Когато обаче тази бъдеща неизвестност е по отношение на фирмите, които определят нивото на депозитите, те могат и да намалеят. Това е така, защото депозитите корелират положително с броя и финансовите резултати на компаниите.
Над 80 на сто от общия обем на заделените средства за бъдеща консумация в България са по линия на депозитите. Останалата част се формира от закупени ценни книжа (акции, облигации и др.), активи в пенсионните и взаимните фондове, инвестиционни дружества (отворени и затворени) и други подобни. Делът на депозитите спрямо другите възможности за спестяване намалява. Но въпреки това размерът на спестяванията в банките се увеличава. Някои от факторите, предопределящи това нарастване, са:
* Вероятно ще се запази тенденцията за ръст на икономиката с над 5% годишно, което е еквивалентно на нарастване на благосъстоянието на населението, включително и на възможностите му да спестява.
* Неособено оптимистичните очаквания на голяма част от българите за развитието на икономиката в краткосрочен и средносрочен период въпреки сравнително консервативната политика на финансовия министър при управление на държавните финанси, повишаването на дългосрочния кредитен рейтинг на България, както и бъдещата евроинтеграция. Българинът не забравя поговорката „бели пари за черни дни“.
* Подобряващите се условия в банковата сфера и предстоящата консолидация на част от пазара, която ще осигури по-високи лихви по депозитите и по-привлекателни депозитни продукти.
Над 2/3 от инвестициите в българската икономика идват по линия на вътрешните спестявания. Основната част от тях са спестявания на гражданите. Те играят ключова роля в икономическия кръгооборот и тяхното нарастване е важно. То е в правопропорционална зависимост с реалните доходи, които се получават от населението.
Важно е да се знае кога реалните доходи, съответно депозитите, ще нарастват:
* при създаване на повече работни места;
* когато народните представители престанат да гласуват закони, в които са заложени високи данъчни и осигурителни ставки, или (което е същото) не променят вече съществуващите;
* пазарната природа на размяната и принципът на свободен и доброволен избор не се изкривяват от безсмислени регулации и административни ограничения.