Наследството на Джордж Буш
Две незавършени войни, дълбоката рецесия на американската икономика, бюджетен дефицит, който се очаква да достигне един трилион долара и повсеместно опетнения имидж на Америка. От времето, когато Хърбърт Хувър завеща на Франклин Рузвелт „Голямата депресия“, не е имало американски президент, който да остави на приемника си проблеми, които са толкова ужасни, колкото тези, които Джордж Буш ще завещае на Обама при встъпването му в длъжност на 20 януари. Докато Буш и неговите привърженици настояват, че в историята ще остане един по-благоприятен образ на неговото наследство, историците вече спорят дали Буш ще се нареди сред най-лошо управлявалите някога президенти, поставяйки го редом с Хърбърт Хувър, Уорън Хардинг и Джеймс Бюканън.
Някои изследователи смятат, че е твърде рано да се даде някаква преценка, но много от тях вече са взели своето решение. „Може ли някой въобще да се съмнява, че това беше едно лошо президентство?“ каза Шърли Ан Уоршоу, политолог в колежа Гетисбърг в Пенсилвания. „Всичко, което сега остава да се определи е колко надолу в списъка е Буш.“ Връщайки се поколение назад, Роналд Рейгън, републиканският герой на Буш, призова американците да преосмислят дали са били по-добре при неговото управление в сравнение с момента, когато предишния президент, демократът Джими Картър, е влязъл в Белия дом.
Буш не се вписва добре в този стандарт. Приключвайки осемгодишното си управление по време на една от най-страшните финансови кризи от 80 години насам, той си тръгва с една от най-ниските одобрителни оценки от който да било президент в днешно време – около 25-те процента. Широката подкрепа, която Буш спечели след атаките от 11 септември 2001 г. отдавна изчезна, намаляла поради непопулярната война в Ирак, тромавата реакция на урагана Катрина и катастрофата на Уолстрийт, която обхвана цялата страна. В САЩ безработицата е достигнала рекордно за последните 16 години ниво, ипотечните пазари се сриват и спестяванията на хората се стопяват.
Позитивната страна на нещата е, че най-голямото постижение на Буш в страната може да бъде нещо, което не се случи – още едно нападение срещу САЩ. „Не сме били атакувани повторно в продължение на седем години,“, заяви говорителката на Белия дом Дейна Перино. „И това има значение. „Наследството на Буш за Обама в чужбина се състои в главно Ирак и за Обама ще остане да дооформи стратегията за изтегляне и да възстанови загубеното доверие в САЩ.
Буш излетя за Багдад миналия месец с желанието да представи в най-добрата светлина постиженията си в областта на сигурността, но вместо това той ще остане в спомените на хората като президента, който се наведе, за да избегне удара от хвърлените срещу него обувки от вбесен иракски журналист.
Буш оставя след себе си и други незавършени външнополитически ангажименти. Отношенията с Иран във връзка с ядреното въоръжаване може да бъдат едно от големите предизвикателства пред Обама, подлагайки на изпитание неговото обещание за директни преговори с Техеран и измествайки политиката на Буш на дипломатическа изолация.
В Афганистан, който според критиците Буш пренебрегна, тъй като беше твърде разсеян от Ирак, талибаните се надигат, а Осама бин Ладен все още не е хванат и убит. Усилието на Буш да посредничи в постигането на израелско-палестински мир беше, според мнението на много анализатори, неадекватно. Кризата в ивицата Газа, въпреки съобщенията за прекратяването на огъня след триседмичната война между Израел и Хамас дни преди Буш да предаде поста си, се възприема катo уместна епитафия. Обама обеща по-решително включване в Близкия изток, но ще се сблъска със залегналото в арабския свят недоверие по отношение на американската предразположеност към Израел, мнение останало като наследство от политиката на Буш.
Докато Обама се справя с този проблем, той ще наследи от Буш още един – какво да прави със заподозрените в тероризъм, задържани в базата Гуантанамо. Военният затвор се превърна в повод за отрицателната критика от страна на правозащитни организации. Обама обеща, че ще го затвори. Буш стана прицел на нападки, особено в Европа, тъй като се противопостави на фиксираните повсеместни ограничения на емисиите от парникови газове, чиято цел беше борбата с климатичните промени – становище, което доизгради образа на американската арогантност, който Обама ще трябва да преодолее.От друга страна, Буш срещна одобрение за установяването на по-здрави връзки с Индия, тласкането на Китай към упражняването на по-конструктивна международна роля и борбата със СПИН в Африка. Но финансовата криза, без прецедент от последния век, разразила се, след като шест години САЩ имаха икономика, на която повечето президенти биха завидели, може би беше съкрушителният удар върху наследството на Буш.
Неговата администрация прибягна до сериозна намеса от страна на правителството – нещо, което някога беше анатема за американската икономика, основана на свободния пазар. И след като последиците се разраснаха в световен мащаб, критиките отправяни към неограничавания капитализъм в американски стил се увеличиха, поставяйки въпроси относно бъдещето на американското господство в световната система. Много анализатори са на мнение, че дерегулационните усилия на Буш са допринесли за икономическата катастрофа, въпреки че според тях, съществуват и други причини за краха. Но след като тя възникна по времето на Буш, най-вероятно той ще понесе тежкия удар на историята. Републиканците на Буш вече чуха вота на гласоподавателите. Гръмката изборна победа на Обама през ноември срещу Джон Маккейн се възприе от широката общественост като отхвърляне на политиката на Буш.
„Ако не беше Буш, първият афроамерикански президент най-вероятно нямаше да бъде избран сега,“казва Стивън Уейн, политически анализатор в Джорджтаунския университет. Наясно, че времето му изтича , Буш прекара последните си седмици, опитвайки се да представи един по-лъскав вид на своето наследство. Той даде повече последни интервюта отколкото всеки предишен президент, заключителна пресконференция и произнесе телевизионно прощално обръщение. Въпреки всичко Буш непоколебимо защити своето управление, но и се прояви като по-разсъдлив, признавайки пред репортери разочарованието си, че не са били открити оръжия за масово унищожение в Ирак и скандала с издевателствата над затворника Абу Гариб, който шокира света.
Буш заяви, че историята ще бъде негов съдник, само че „след известно време.“ Той настоява, че един ден ще бъде признат подобно на Хари Труман, загубил популярност, когато е напуснал поста си, но сега уважаван за начина по който се е справил със Студената война.
„Труман е светец патрон за провалилите се политици,“ казва Дъглас Бринкли, историк в университета Райс в Хюстън, чиято научна дейност е посветена на изследване на американските президенти. Бринкли предлага по-правдоподобно сравнение със съвсем различен президент – Хувър, който е управлявал в началото на Голямата депресия.