Нащърбено евро ли ще дойде в България?

Трудни времена за еврото

Гърция е в криза, която би могла да повлече целия валутен съюз. Страната отдавна вече не отговаря на критериите за членство в еврозоната. Застрашено ли е еврото? Ролф Венкел потърси мнението на няколко експерти.

Валутният съюз е изправен пред най-голямото си изпитание досега. Гърция е в толкова лошо състояние, че някои наблюдатели не изключват вероятността от разпад на валутния съюз. През 1997 година професор Йоахим Щарбати, бивш преподавател по икономика вуниверситета в германския град Тюбинген, оспори безрезултатно пред германския Конституционен съд въвеждането на еврото. Днес професорът твърди, че обстоятелствата в Гърция доказват правотата на тезата му:
Влизането във валутния съюз е необратим процес
Няма връщане назад
„Когато се въведе еврото, във валутния съюз влязоха страни с различни икономически параметри. Сред тях бяха такива, които вече бяха въвели мерки за стабилизиране. Имаше обаче и страни, чиито твърдения за стабилизиране на икономиката им звучаха съмнително“, казва професорът и добавя, че критериите за членство във валутния съюз са били интерпретирани доста свободно и дори невинаги са били контролирани.
Според Хелмут Шлезингер, бивш директор на германската Емисионна банка: „Европейският валутен съюз изключва по дефиниция промени във валутния курс и препраща към отделните страни разрешаването на проблема с напасването на икономическите параметри. Те сами трябва да се движат така, че да са в крак с останалите по отношение на ръста на инфлация и държавния дефицит“, припомня бившиятдиректор на германската Емисионна банка.
Години наред Гърция, Италия, Испания и Португалия печелеха от валутния съюз. Еврото им донесе небивал икономически подем. Той междувременно се стопи, но пък всичко онова, което го съпровождаше, остана: заплатите продължиха да се покачват, въпреки чепроизводителността не се подобряваше значително. Казано директно: конкурентноспособността на тези страни намаля значително, износът се сви драстично, а вносът се увеличи. През 2007 година Гърция имаше 14-процентен дефицит в съпоставка с годишния си икономически потенциал. В Испания и Португалия този дефицит беше 10%. На практика трите страни трябваше да занижат стойността на валутата си, което всъщносттрябваше да доведе до спад в цената на изнасяната от тях продукция на световния пазар ида привлече директни инвестиции. Това обаче е невъзможно, защото тези страни нямат собствена валута и боравят с еврото. Също толкова невъзможно е и излизането им от валутния съюз. Според Юрген Матес от Института за германска икономика:
Ако не бяха проблемите на Гърция, еврото щеше да е много по-силно от долара
„Това е нереалистично. В действителност включването на една страна във валутния съюз е необратим процес. Защото точно сега, когато финансовите пазари станаха особено несигурни, излизането на една страна от валутния съюз би означавало за нея още по-тежка финансова ситуация“, казва икономическият експерт Юрген Матес.
Евроклубът като еднопосочна улица
С други думи, евроклубът е не само валутен, но и съдбовен съюз. Той е еднопосочна улица – влезеш ли вътре, оставаш там завинаги. При това финансовата криза, която разтърси целия свят, не е причина за сегашните проблеми в някои страни от евросъюза. Грешките бяха допуснати много по-рано. Кризата обаче прави още по-трудни решенията, които биха могли да помогнат, а именно: силно затягане на коланите и определяне на заплатите спрямо реалната производителност в страната. Сторят ли това обаче, проблемните за еврозоната страни биха затънали още по-дълбоко в рецесията.
Разбира се, че проблемите на Гърция се отразяват върху еврото. Достатъчно е да припомним, че без тези проблеми курсът му спрямо долара щеше да е по-висок. Това обаче може да се интерпретира и така: доларът остава слаб, защото от години насам американците харчат повече, отколкото трябва. Тежките проблеми на Гърция всъщност само кашираха до известна степен слабостта на долара.Така че трябва да изчакаме, за да видим кой по-напред ще успее да се справи с финансовото си неравновесие: южноевропейците или американците.

Р. Венкел, Дойче веле