На прицел – правата на длъжниците

След месеци бурни спорове кои длъжници да бъдат защитени, чрез кой закон и по какъв начин депутатите смениха коренно концепцията си. На 30 януари стана ясно, че в Закона за кредитните институции няма да бъдат правени изменения, които гарантират по-големи права на длъжниците, увреждайки по този начин правата на вложителите. Управляващото мнозинство очевидно проумя, че в него се регулират най-вече взаимоотношенията на банките с техните кредитори и се създават правилата за благоразумен надзор върху управлението на риска. Както и че не е работа на БНБ – като лицензионен и надзорен орган, да бъде товарена с други неприсъщи за нея функции.

Ето защо на 30 януари в канцеларията на Народното събрание е внесен нов законопроект, който предвижда изменения и допълнения само в Закона за потребителския кредит. В него са включени всички идеи, промотирани през последните месеци най-вече от депутата от „Коалиция за България “ Румен Гечев. А именно: отмяната на някои банкови такси и комисиони; ограничаването на възможността да се събират такси и комисиони за предсрочно погасяване; задължителното ползване на независими пазарни индекси при формирането на плаващия лихвен процент и ред други широко коментирани вече изисквания.

Кои от тях ще се промъкнат през депутатското сито по време на гласуванията в парламента е рано да се каже. Прогнозата на „БАНКЕРЪ“ е, че след тези промени някои длъжници ще съжаляват, че изобщо са се надявали на някакви облекчения. А тези, които тепърва ще задлъжняват, трябва да познават закона много добре, преди да решат какво точно искат.

На пръв поглед предлаганите промени дават достатъчна защита на гражданите, взели потребителски и ипотечен заем до 147 хил. лева. (Това е и сегашният максимален размер на заемите, за които е валиден Законът за потребителския кредит.) В тази насока са текстовете, забраняващи на банките да събират такси и комисиони за одобрение на кредита, както и за усвояване и обслужване на жилищните и потребителските заеми. В този дух са и разпоредбите, че кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и комисиона за едно и също действие.

При предсрочно погасяване на жилищен заем ще се дължи такса до 1% върху сумата на задължението, но само за първата година след усвояването на парите. Във всички останали случаи такса няма да се дължи. С други думи, ако гражданинът плати целия жилищен кредит година и два месеца след като го е взел, банката няма право да му събира такса.

Предложен е и текст, който дава възможност на получателите на жилищни ипотечни кредити да се договорят с кредитора дали при продажба на заложения имот заемът ще се смята за напълно погасен, или ако парите не са достатъчни, длъжникът ще продължи с вноските си до пълното възстановяване на получения кредит.

В договорите, които предвиждат с осребряването на ипотеката задължението да се смята за погасено, цената на кредита ще е по-висока. И това поскъпване невинаги ще се отразява в лихвите, таксите и комисионите. При такава уговорка е достатъчно да има клауза, че сумата, която предоставя кредиторът, не е по-голяма от 50 или 60% от оценката на залагания имот. (Докато сегашното съотношение е 85%, а при някои банки и 100 процента.) Може да се каже, че в този случай длъжникът не само ще дофинансира покупката си до 100%, но и ако изпадне в невъзможност да връща кредита, банката ще си прибере имота, който е финансирала, до 60% от стойността. Е, къде и за кого е изгодата?

Противоречив и дори негативен ще е ефектът от текста, засягащ

формирането на лихвените проценти

Вносителите на законопроекта са удовлетворили искането на много граждански организации и сдружения лихвата по заемите да е базирана на пазарни и независими от кредитора индекси. Изрично е посочено, че такива индекси са ЛИБОР, ЮРИБОР, СОФИБОР или комбинация от тях. Има дори специален текст, който забранява промяна във фиксираната надбавка по лихвата. Това означава, че тя не може да бъде увеличавана, но не може да бъде и намалявана.

На пръв поглед изглежда, че тази промяна е в защита на получателите на заеми. Истината обаче е, че сега тези пазарни индекси са достигнали исторически ниски нива. Но краят на кризата се вижда и тези индекси ще започнат плавно да растат.

Освен това нашите банки ценообразуват лихвата според предлагането на ресурса на българския и международните пазари, тъй като не се рефинансират от Европейската централна банка. Основните средства, с които те отпускат заеми, се привличат от депозити на граждани и фирми. А тяхната цена е доста по-висока.

Доколкото в повечето договори за потребителски и жилищен заем вноските са месечни, би трябвало за референтен лихвен процент да се ползва месечният СОФИБОР, когато става дума за кредитиране в левове. През декември 2013-а на междубанковия пазар той е бил 0.48% за сделките със срок от един месец и до 1.58% за шестмесечните.

За да запазят сегашния размер на лихвите по кредитите – средно 12.5% за потребителските и 7% за жилищните, банките почти сигурно ще предпочетат размера на едномесечния СОФИБОР и ще сложат надбавка от 10% за потребителските и 5% за жилищните заеми. И тя няма да може да бъде намалявана до изтичане на срока на договора за заем.

При възстановяване на икономиката СОФИБОР ще започне да се повишава, тъй като банките ще започнат да търсят средства за увеличеното търсене на заеми от страна на платежоспособните клиенти. (Това показва историческата справка за цените на междубанковия ресурс. Например в най-активните години на кредитиране – 2007- 2008-а, едномесечният СОФИБОР е достигал до равнища от 7-7.4 процента.) Ясно е, че ако равнищата на СОФИБОР се възстановят от времето преди кризата, средната лихва по потребителския заем ще нарасне по чисто пазарни причини до 15-16%, а тази по ипотечния – до 12 процента. Годишният процент на разходите ще е още по-висок, защото в него се включват и онези такси и комисиони, които няма да бъдат забранени с промените в Закона за потребителския кредит.

Така

цената на кредита няма да падне

при растеж на икономиката, а напротив – ще се вдига! Банките, дори и да искат, няма да могат да намалят тази цена, защото ще имат законова забрана да променят фиксираната надбавка. Къде ще бъде Румен Гечев по това време никой не би могъл да знае отсега. Но е сигурно, че много хора ще го търсят – най-малкото да обясни защо сега ги е подвел.

Затова едва ли е разумно текстът, който регламентира формирането на лихвите, да бъде приет в този вид. Много по-добре ще е в закона да бъде записано, че банката може да променя фиксираната надбавка, само ако в общите условия по договора за кредит клиентът изрично е дал съгласието си за това. Разбира се, това съгласие ще се отнася както за намаляване, така и за увеличаване на фиксираната надбавка. Подобен текст може да позволи на банките да намалят цената на заема дори когато международните индекси растат и да я увеличат, когато те намаляват, но рискът от неплатежоспособност на клиента се е повишил.

В предложените промени в Закона за потребителския кредит има един тънък нюанс. Вносителите му се опитват за пореден път

да отнемат правото на банките

да събират вземанията си от нередовни длъжници по реда на бързото производство, записано в чл. 417 и чл.418 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Вече няколко пъти „БАНКЕРЪ“ писа, че освен банките и повечето заложни кредитори – в това число и фирми и граждани, се ползват от тези привилегии, за да могат да защитят своите вземания от неплатежоспособни длъжници. Специално за банките Конституционният съд излезе с решение преди година, че имат право да си събират парите по реда на бързото производство, не за друго, а за да могат адекватно да защитят интереса на вложителите. Отпадне ли тази т. нар. привилегия за банките, значително ще се увеличи рискът на българския финансов и кредитен пазар, което ще доведе до допълнително оскъпяване на заемите. А такъв ефект едва ли е желан от обществото.