Неадекватни стимули за инвеститорите? Имаме и други!

Това не е преувеличение, тъй като основният аргумент за промяна на закона беше представен по време на кръгла маса и гласеше: „сегашните преференции за инвеститорите вече не са толкова атрактивни“.
Неведнъж сме писали, че инвеститорите имат по-малко нужда от стимули и преференции и повече от добра инвестиционна среда, като сме цитирали различни проучвания и класации. Този път ще се опитаме да го демонстрираме с прости примери. И няма по-прост факт от този, че предпочитанията на отделните инвеститори, освен че се различават, се менят постоянно. Т.е. както сегашните преференции вече не са атрактивни, така и евентуалните бъдещи такива в даден момент ще станат неатрактивни и отново ще трябва да се променят. Докога? Всъщност по-важният въпрос е трябва ли въобще да има такива стимули, след като те не адресират нуждите на всички инвеститори във всички сектори на икономиката, а само на избрана група – било то чужди инвеститори, било то големи инвеститори, било то такива, инвестиращи в области с висока безразботица и прочие условия?
По време на кръглата маса представители на частния сектор ясно очертаха проблемите, пред които са изправени.Тези проблеми са не липсата на стимули, а корупцията и бюрокрацията, както показват и различни допитвания до бизнеса. Да оставим настрана, че промените в закона предвиждат стимули само за някои компании, но те не решават двете най-големи пречки пред бизнеса. А оттук и отговорът на горния въпрос – не ни трябват стимули, не просто защото в този си вид са дискриминационни, а защото единствено създават впечатление за дейност, но не решават истинските проблеми на бизнеса.
В крайна сметка всяка инвестиция се оценява на база нетната ѝ настояща стойност (ННС). Колкото по-висока е тя, толкова по-атрактивен е проектът. Тя се изчислява посредством два фактора: нетен финансов поток – разликата между очакваните приходи и разходи във всеки бъдещ период, и алтернативната цена на капитала (opportunity cost of capital). И така ННС се увеличава когато очакваните приходи се увеличават, очакваните разходи намаляват, алтернативната цена на капитала намалява или комбинация от трите. Предоставянето на стимули и преференции, каквито БАИ предлага, за някои инвеститори означава, че някои проекти ще имат по-висока ННС, ще бъдат по-атрактивни и могат да доведат до инвестиции. Алтернативата е да се работи за подобряване на предлаганите административни услуги, намаляване на регулаторното бреме, повишаване на защитата на собствеността, премахване бариерите за навлизане и излизане от даден пазар, намаляване на данъците върху капитала и труда и като цяло подобряване на инвестиционната среда. Това ще намали явните и скритите разходи за всички инвеститори, ще понижи рисковата премия, а оттам и алтернативната цена на капитала на всички проекти и като цяло ще увеличи ННС за всички проекти. Кое, според вас, е по-доброто решение?
На кръглата маса бяха изказани и тези, че инвеститорите се нуждаят от ясно послание от типа на „Ние ви предлагаме финансова помощ в размер на толкова лева“, например. Някои от участниците също твърдяха, че послания като „добра инвестиционна среда“ по-скоро объркват чуждите инвеститори. И са прави. Една такава обща формулировка може да означава всичко. Но ако някой инвеститор попита БАИ „Какво ще получа, ако инвестирам в България?“, веднага могат да му кажат:

Просто данъчно законодателство и ниски данъци върху капитала и труда
Ангажимент за водене на разумна и предвидима бюджетна и данъчна политика
Евтина работна ръка

Това, придружено със съответните числа и факти,е конкретен отговор и на негова база бъдещият инвеститор може да започне да прави сметки. Представете си колко по-добре би било, ако към гореизброените БАИ може да добави и:

Бързи и ефективни административни услуги и ниска административна тежест
Ниски или липсващи бариери пред навлизане и излизане от пазарен сегмент
Върховенство на закона, бързи и обективни съдебни процедури
Гъвкав трудов пазар и ниски пречки/разходи пред наемане и съкращаване на служители
Допълнително намаляване на данъците върху труда (осигуровки)
Допълнително намаляване на данъци върху капитала (данък дивидент, реинвестирана печалба)
Широк обхват на електронните административни услуги

Всъщност ако всичко това се направи, БАИ дори няма да има нужда да го обяснява, тъй като подобренията веднага ще бъдат отразени в международните класации за правене на бизнес, икономическа свобода, конкурентоспособност и др. Предприемачите сами ще искат да вложат парите си в българската икономика, без да е нужно някой да ги убеждава.
Накрая трябва да отбележим две неща. Първо, в страни като България – със слабинвестиционен климат и нисък доход на глава от населението – активната роля на БАИ за привличане на международни инвестиции най-вероятно би имала негативен ефект. Второ, това, което може да привлече инвеститори, са реформите в страната и най-вече тези които са насочени към намаляване на административната тежест. Това е и заключението на изпълнителния  директор на БАИ от средата на 2010 г.: „Според мен това е и сферата, в която трябва да се работи, за да се привличат повече чужди инвеститори – намаляване на административната тежест. И след като агенцията не може да помогне особено, но може да навреди сериозно, най-добре е тя да се закрие и управляващите да се фокусират върху реформите.

Калоян Стайков, ИПИ