Невидимият диригент в България

 
Ако в Испания 17% от престъпните групи използват корупцията за уреждане на сметки, а в Белгия процентът е 23, в България почти всяка втора криминална група използва корупционно влияние над полиция, митници, партии и бизнес. Това сочат данни на ГДБОП и на независими изследователски центрове.
Ако през 1990-те години така наречените „силови групировки“ масово и открито използваха насилие за разчистване на сметки, след 2001- 2003 г. саморазправите и мародерството устойчиво намаляват, анализира Тихомир Безлов, експерт по въпросите на престъпността. Очакванията, че влошаването на икономическата ситуация, кризата с недвижимите имоти и кредитирането ще доведат до нова вълна от насилие, за момента не се потвърждават. От началото на глобалната криза /2008-2009г./ българската организираната престъпност не просто заменя насилието с корупция като метод на влияние, но дори нещо повече – българският ъндърграунд изпреварва по корупционна активност престъпните структури в Западна Европа.
Подаръците на Кръстниците
 

Корупцията замени бухалката

По последни данни на ГДБОП и анализи на Центъра за изследване на демокрацията, около 45% от престъпните групи в България използват някаква форма на корупционно влияние – тлъсти сметки, почивки на екзотични острови, нови автомобили.
При намаляване на насилието обикновено организираната престъпност търси други форми за регулиране на нелегалните пазари и разрешаване на конфликти, коментира анализаторът Филип Гунев. В България организираната престъпност преживява радикална трансформация през последното десетилетие. Трансформирането на криминалните капитали в легални бизнес-структури увеличава ролята на корупцията като инструмент.
Според Гунев, този инструмент се използва за регулиране на престъпните пазари чрез корумпиране на полицията, а също и на съдебната система. За овладяване на допълнителни икономически ресурси най-често се манипулират обществени поръчки. Тенденциите в упражняването на корупционен натиск в различните престъпни дейности се променят през последните години, сочат още данните.
На наркопазара например е налице ограничаване на корупционното влияние. Причината е в разпадането на йерархичните структури и контрола върху определени територии. Известно „укротяване“ се наблюдава и по отношение на пазара на секс услуги. Използването на интернет за търсене на клиенти намалява корупционния натиск върху полицейските органи, коментира Тихомир Безлов. Затова пък продажбите на нелегални тютюневи изделия отбелязват истински скок. Ръстът в контрабандата с цигари отваря нов терен, където организираната престъпност използва много интензивно корупционните си инструменти.
И политиката е в криминалното менгеме
 

Престъпният свят упражнява натиск и над съдебната система

През последните години организираната престъпност все по-често упражнява корупционно влияние и върху политическите партии. Натискът е най-силно изразен на местно равнище. В някои общини криминално проявени лидери са създали свои партии или са влезли в местни партийни структури и общински съвети, сочат анализи на ГДБОП. Заеманите постове във властта се използват за търговия с влияние.
Особена заплаха са олигархичните структури, които оказват натиск не само върху местната власт, но и върху отделни депутати, твърдят анализаторите. Именно тези олигархични структури, които действат по високите етажи на властта, вкарват в престъпни схеми цели сектори на икономиката – например търговията с дървесина и скрап, с акцизни стоки, енергетиката, уточнява Тихомир Безлов.
Криминално е и задкулисието при купуването на гласове. Последните избори например показаха, че рещаващата роля тук е на олигарсите в чистотата. Те са най-големият работодател сред ромското население и насочват гласовете на цели ромски квартали.
Накратко: корупционните механизми и схеми, които организираната престъпност в България използва, не са по-различни от тези, които се наблюдават в други европейски страни. Просто българската организирана престъпност изпреварва криминалните структури в Западна Европа – и то не само по мащабите на контрол върху легалната икономика, но и по корупционна активност.

 
Антоанета Ненкова, Дойче веле