Недостатъчна и неадекватна подготовка за финансова либерализация

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“

Не­дос­та­тъч­на­та и не­а­дек­ват­на­та под­го­тов­ка за фи­нан­со­ва либерализа­ция е ед­на от при­чи­ни­те за въз­ник­ва­не­то на бан­ко­ви­те кри­зи. Kaminsky и Reinhart от­бе­ляз­ват, че 18 от из­с­лед­ва­ни­те от тях „25 бан­ко­ви кри­зи са нас­тъ­пи­ли през пър­ви­те пет го­ди­ни от на­ча­ло­то нафи­нан­со­ва ли­бе­ра­ли­за­ция в отделните стра­ни”. [1]

Пре­хо­дът от ед­ноз­вен­на към двуз­вен­на бан­ко­ва сис­те­ма в Бъл­га­рия е един наг­ле­ден при­мер за лип­са­та на кон­к­ре­тен и обос­но­ван план за ре­фор­ма на бан­ко­вия сек­тор. Той се ха­рак­те­ри­зи­ра със спон­тан­но и в оп­ре­де­ле­на степен ха­о­тич­но раз­ра­бот­ва­не и въ­веж­да­не на нормативно-прав­на уред­ба за фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на бан­ки­те. Ако съз­да­ва­не­то на се­дем сто­пан­с­ки бан­ки през вто­ра­та по­ло­ви­на на 80-те го­ди­ни мо­же­ше да се обос­но­ве с не­об­хо­ди­мост­та от от­рас­ло­ва спе­ци­а­ли­за­ция при цен­т­ра­ли­зи­ра­но­то раз­п­ре­де­ле­ние на кредитния ресурс, то съз­да­ва­не­то на 59 сто­пан­с­ки бан­ки чрез преобразуването на бив­ши кло­но­ве на БНБ е труд­но обяс­ни­мо. По администра­ти­вен път се съз­да­де ед­на фраг­мен­ти­ра­на и не­е­фек­тив­на бан­ко­ва сис­те­ма, чи­е­то съ­щес­т­ву­ва­не бе­ше въп­рос на вре­ме или по-точ­но, пос­та­ве­но в зависи­мост от въз­мож­нос­ти­те на БНБ за ней­но­то ре­фи­нан­си­ра­не. Затова не е пре­у­ве­ли­че­но да се ка­же, че в до­пус­на­то­то „ро­е­не” на бан­ки бе­ше за­ло­же­на и „бом­ба­та” на бан­ко­ва­та кри­за през 1996 год. Неслу­чай­но пред­с­та­ви­те­ли на Меж­ду­на­род­ния ва­лу­тен фонд и Световна­та бан­ка пре­по­ръч­ват на правителст­во­то и БНБ през 1992 год. по вре­ме на сво­е­то по­се­ще­ние в Со­фия да на­ма­ли броя на банките от око­ло 80 на 8-10 бан­ки. [2]

Фи­нан­со­ва­та ли­бе­ра­ли­за­ция во­ди до ряз­ко по­кач­ва­не на лих­ви­те по отпус­ка­ни­те кре­ди­ти. То­ва оба­че под­веж­да бан­ки­те да фор­ми­рат значи­тел­но по-мал­ки ре­зер­ви в стре­ме­жа им да на­со­чат мак­си­мал­но по­ве­че от намиращи­те се в тях­но раз­по­ло­же­ние ре­сур­си към предоставя­не­то на кредити. При то­ва ряз­ко­то уве­ли­ча­ва­не на броя на бан­ки­те в Бъл­га­рия способс­т­ва за въз­ник­ва­не­то на нез­д­ра­ва конкурен­ция меж­ду бан­ки­те при разда­ва­не­то на кре­ди­ти, ко­е­то не дове­де до очак­ва­но­то на­ма­ля­ва­не на цената на кре­ди­та, а пре­ди всичко до зна­чи­тел­но пре­неб­рег­ва­не на про­це­са на оцен­ка на кредитния риск и впос­лед­с­т­вие – до нат­руп­ва­не­то на ло­ши­те креди­ти в кре­дит­ни­те пор­т­фей­ли на бан­ки­те.

До­пус­ка­не­то на но­ви бан­ки се осъ­щес­т­ви в ус­ло­ви­я­та на изключително сла­ба ин­с­ти­ту­ци­о­нал­на ин­ф­рас­т­рук­ту­ра. Сис­те­ма­та за бан­ков над­зор не бе­ше под­гот­ве­на за фи­нан­со­ва­та ли­бе­ра­ли­за­ция. До 1995 год. той прак­ти­чес­ки не фун­к­ци­о­ни­ра­ше.[3] Ярък при­мер за то­ва бя­ха ре­зул­та­ти­те от ед­на про­вер­ка на фи­нан­со­ви­те къ­щи през 1995 год., ко­я­то ус­та­но­ви, че те ра­бо­тят ка­то бан­ки, взе­май­ки де­по­зи­ти и пре­дос­та­вяй­ки кре­ди­ти, без да бъ­дат ли­цен­зи­ра­ни за така­ва дей­ност. Не са­мо изис­к­ва­ни­я­та за ка­пи­та­ло­ва адек­ват­ност, за структура­та на соб­с­т­ве­ния ка­пи­тал, за ог­ра­ни­ча­ва­не на учас­ти­я­та на бан­ки­те в нефинан­со­ви пред­п­ри­я­тия, за мак­си­мал­ния раз­мер на го­ле­ми­те креди­ти и кре­ди­ти­те на свър­за­ни ли­ца, но и за фор­ми­ра­не­то на провизии за ло­ши креди­ти и от­к­ри­ти­те ва­лут­ни по­зи­ции не от­чи­та­ха зна­чи­тел­но по-ви­со­ка­та неста­бил­ност на мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка­та сре­да в ре­зул­тат на фи­нан­со­ва­та либера­ли­за­ция. Ос­вен то­ва те­зи изключител­но важ­ни ус­ло­вия за „дисциплини­ра­не на бан­ки­те” бя­ха въ­ве­де­ни ед­ва след ка­то в бан­ко­ва­та систе­ма за­поч­на­ха да се натрупват проб­ле­ми. В пър­ви­те го­ди­ни на пре­хо­да БНБ се ог­ра­ни­чи са­мо до въ­веж­да­не­то на пре­по­ръ­ки­те на Бан­ка­та за междуна­род­ни раз­п­ла­ща­ния в Ба­зел за банкиране, пре­неб­рег­вай­ки тех­ния харак­тер на ори­ен­ти­ри. Тя не дейс­т­ву­ва­ше ак­тив­но, за да пре­дот­в­ра­ти възниква­не­то на проб­ле­ми, а се опит­ва­ше да ре­а­ги­ра на ве­че възникна­ли­те проб­ле­ми.

Про­веж­да­не­то на ефек­ти­вен бан­ков над­зор изис­к­ва бо­га­та информацион­на ба­за, пре­дос­та­вя­ща мак­си­мал­но точ­на и сво­ев­ре­мен­на инфор­ма­ция с цел ус­та­но­вя­ва­не на от­к­ло­не­ни­я­та от оп­ре­де­ле­ни­те нор­ми на по­ве­де­ние на бан­ки­те. Ос­но­вен из­точ­ник на не­об­хо­ди­ма­та ин­фор­ма­ция са сче­то­вод­ни­те от­че­ти и от­че­ти­те по бан­ко­ви­те на­ред­би.

Очаквайте продължение…

[1] Kaminsky, Graciela and Carmen Reinhart (1995): “The twin crises: The causes of banking and balance of payments problems”. Board of Governors of the Federal Reserve System and the International Monetary Fund.

[2] Karailev, E. N.; Petkova, I. D. Reforming the Financial System in Central and Eastern Europe. Financial and monetary studies, Vol. 26. Cluver Academic Publishers, 1993, p. 205-214.

[3] Това се отнася за почти всички страни в преход. Интересен е случаят с чешката Бохемия Банк, която издава гаранции за 1,2 млрд. щ.д. Банковият надзор на Чешката централна банка е алармирана за това … от американския борсов надзор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *