Недостатъчна и неадекватна подготовка за финансова либерализация
Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“
Недостатъчната и неадекватната подготовка за финансова либерализация е една от причините за възникването на банковите кризи. Kaminsky и Reinhart отбелязват, че 18 от изследваните от тях „25 банкови кризи са настъпили през първите пет години от началото нафинансова либерализация в отделните страни”. [1]
Преходът от еднозвенна към двузвенна банкова система в България е един нагледен пример за липсата на конкретен и обоснован план за реформа на банковия сектор. Той се характеризира със спонтанно и в определена степен хаотично разработване и въвеждане на нормативно-правна уредба за функционирането на банките. Ако създаването на седем стопански банки през втората половина на 80-те години можеше да се обоснове с необходимостта от отраслова специализация при централизираното разпределение на кредитния ресурс, то създаването на 59 стопански банки чрез преобразуването на бивши клонове на БНБ е трудно обяснимо. По административен път се създаде една фрагментирана и неефективна банкова система, чието съществуване беше въпрос на време или по-точно, поставено в зависимост от възможностите на БНБ за нейното рефинансиране. Затова не е преувеличено да се каже, че в допуснатото „роене” на банки беше заложена и „бомбата” на банковата криза през 1996 год. Неслучайно представители на Международния валутен фонд и Световната банка препоръчват на правителството и БНБ през 1992 год. по време на своето посещение в София да намали броя на банките от около 80 на 8-10 банки. [2]
Финансовата либерализация води до рязко покачване на лихвите по отпусканите кредити. Това обаче подвежда банките да формират значително по-малки резерви в стремежа им да насочат максимално повече от намиращите се в тяхно разположение ресурси към предоставянето на кредити. При това рязкото увеличаване на броя на банките в България способства за възникването на нездрава конкуренция между банките при раздаването на кредити, което не доведе до очакваното намаляване на цената на кредита, а преди всичко до значително пренебрегване на процеса на оценка на кредитния риск и впоследствие – до натрупването на лошите кредити в кредитните портфейли на банките.
Допускането на нови банки се осъществи в условията на изключително слаба институционална инфраструктура. Системата за банков надзор не беше подготвена за финансовата либерализация. До 1995 год. той практически не функционираше.[3] Ярък пример за това бяха резултатите от една проверка на финансовите къщи през 1995 год., която установи, че те работят като банки, вземайки депозити и предоставяйки кредити, без да бъдат лицензирани за такава дейност. Не само изискванията за капиталова адекватност, за структурата на собствения капитал, за ограничаване на участията на банките в нефинансови предприятия, за максималния размер на големите кредити и кредитите на свързани лица, но и за формирането на провизии за лоши кредити и откритите валутни позиции не отчитаха значително по-високата нестабилност на макроикономическата среда в резултат на финансовата либерализация. Освен това тези изключително важни условия за „дисциплиниране на банките” бяха въведени едва след като в банковата система започнаха да се натрупват проблеми. В първите години на прехода БНБ се ограничи само до въвеждането на препоръките на Банката за международни разплащания в Базел за банкиране, пренебрегвайки техния характер на ориентири. Тя не действуваше активно, за да предотврати възникването на проблеми, а се опитваше да реагира на вече възникналите проблеми.
Провеждането на ефективен банков надзор изисква богата информационна база, предоставяща максимално точна и своевременна информация с цел установяване на отклоненията от определените норми на поведение на банките. Основен източник на необходимата информация са счетоводните отчети и отчетите по банковите наредби.
Очаквайте продължение…
[1] Kaminsky, Graciela and Carmen Reinhart (1995): “The twin crises: The causes of banking and balance of payments problems”. Board of Governors of the Federal Reserve System and the International Monetary Fund.
[2] Karailev, E. N.; Petkova, I. D. Reforming the Financial System in Central and Eastern Europe. Financial and monetary studies, Vol. 26. Cluver Academic Publishers, 1993, p. 205-214.
[3] Това се отнася за почти всички страни в преход. Интересен е случаят с чешката Бохемия Банк, която издава гаранции за 1,2 млрд. щ.д. Банковият надзор на Чешката централна банка е алармирана за това … от американския борсов надзор.