Непознатата страна на членството в ЕС
За годишнината от членството в ЕС нямаше фанфари. Гражданите все още мъчително осъзнаваха безнадеждната си провинциалност и срам от облика на правителството в ЕС. Навършват се и пет години от встъпването на първите бивши комунистически страни в съюза. Еуфория пак няма да има. Причината обаче ще е по-скоро в съюза.
Политически некоректно е да се каже, че ЕС е далеч от нормалните разбирания за демокрация и вземане на решения. През март 2004 г. точно това обясниха на цял свят колегите Алберто Алесина и Роберто Пероти. Тогава не се намери европейски оптимист да ги опровергае.
Но съюзът сякаш си взе бележка. Първо даде известни права на Европейския парламент. Избирателите все още не го смятат за важен орган и имат право. След това, през 2005 г. съюзът прие програма за опростяване на собственото си законодателството.
Първият й плод дойде през октомври м.г. Тогава получих „Europeansuccessstory“: премахнати били съюзни регламенти с обща стойност на разходите 500 милиона евро. Приятел от извън ЕС ми писа: „Браво! Вие там правите история, а ние тук ядем ряпа“. Отговорих, че става дума за 1.009 евро на човек или за около 3 евро на домакинство. Втората история на успеха пристигна миналата седмица: 30 милиарда евро административни тежести ще бъдат премахнати, това е „основен елемент от отговора на Европа на икономическата и финансова криза“. Туй са само 60 евро на човек на година… Но все пак налице е 60-кратно подобрение на политиката.
Става дума за административни разходи по съобразяване със законодателството на ЕС, а не за по-дълбоки стопански ефекти. Според изчисления – засега единствените от независим източник – на колеги от Лондонския мъзъчен тръст „Отворена Европа“, разпространени на 1 февруари, с натрупване тези разходи за национални и европейски правила са 1 трилион и 371 милиарда евро.
За България – 4.26 милиарда, от които 2.49 милиарда евро, т.е. 58,3%, се дължат на европейски директиви и регламенти на ЕС. За 2008 г. административните разходи за спазване на законите на съюза са общо 161.5 милиарда. За България те са 432.6 милиона евро, малко повече – 434.1 милиона – струва съобразяването с националните закони. Цената на европейското законодателство е с около 20% повече от вноската на страната в бюджета на съюза. Все пак българските закони са по-големият административен разход, като в Румъния и Словения. Така е само в още две страни членки. Средно тежестите на брюкселските закони са около 70% от разходите на европейците за спазването на правилата.
Когато е приета програмата за намаляване на административните разходите за съобразяване със законодателството, са били 108 милиарда евро. За изминалите четири години увеличението е 50%. Премахването на 30 милиарда разходи е успех само на фона на това скорошно увеличение. То е и нещо като вечен двигател: Европейската комисия и парламент създават проблеми, а след това се заемат с решаването им. Средно на година съюзът налага на гражданите около 700 акта. От всички проекти от 2003 г. насам само три акта са отхвърлени с аргумента, че разходите са повече от ползите. Приети са 10 800 акта. Увеличението на броя на европейските закони от 1974 г. насам е 25 пъти.
Ролята на Брюксел в управлението на страните членки се увеличава. Правителството на България трябва да може да защитава интереса на своите граждани. Но то им тежи повече от Брюксел.