Нетрадиционни източници на финансиране

Продължаващата икономическа криза доказва твърдението, че малките и средни предприятия не винаги могат да разчитат на търговските банки за осугуряване на нужното им финансиране. Съществуват различни нетрадиционни източници на финансиране, които могат да се окажат полезни за предприемачите. Сред алтернативите за финансиране са т.н фондове за рисков капитал и „бизнес ангели”. Същевременно навлизането на алтернативните начини за финансиране не означава, че фирмите ще се откажат от традиционните източници на финансиране и кредитиране. Първоначално ще обърнем внимание на фондовете за рисков капитал. Алтернатива на банковите кредити е т.н. рисково финансиране. То се използва при високорискови стартиращи компании или компании с голям потенциал за растеж. Погледнато от положителна гледна точка, при този вид финансиране не се изисква обезпечение, а се предлага съпътстваща подкрепа с ноу-хау. Европейският съюз инвестира в рисков капитал, чрез специално създадени за тази цел фондове. Капиталът, от своя страна, се нарича рисков, защото не се изискват гаранции чрез залози, ипотеки и други начини на обезпечение от страна на финансиращата институция. Някои фондове осигуряват финансови ресурси на стартиращи фирми и предприятия, които са на ранен етап от разработването на нови продукти, а други (акционерни) се интересуват само от компанията във фаза на растеж. Фондовете за рисков капитал извършват изключително прецизен подбор на предприятията, в които да инвестират. Характерни области на инвестиции са: информационни технологии и естествени науки (биотехнологии). Рисковият инвеститор играе важна роля в процеса на комерсиализация на продукта или в т.н първи въвеждащ етап от жизнения цикъл на продукта. Инвеститорът изисква информация за това, дали изобретението предлага конкурентни предимства и дали има доказателства, които да гарантират стартирането на бизнес въз основа на това изобретение – продукт, услуга, процес. Рисковият инвеститор прави заключения, като оценява рисковия профил на база четири критерия: пазарен риск, технологичен риск, финансов риск и управленски риск. Всеки риск се оценява от гледна точка на минимизиране на риска за венчърната фирма и максимизиране на възвращаемостта, т.е определят се потенциалът на иновоацията и способността на предприемача да мотивира нейната комерсиализация. Следващата форма на финансиране са т.н „бизнес ангели”. „Бизнес ангелите” служат като преход между финансирането с лични средства и с рисков капитал. „Ангелите” са инвеститори в лицето на успели предприемачи, доказали се в бизнеса мениджъри с отлична репутация. Те подпомагат процеса по финансиране с рисков капитал. За разлика от рисковото финансиране, „бизнес ангелите” не търсят мажоритарния контрол над стартиращата или стартирала компания. Тяхно предпочитание е по-малки по размер инвестиции, но в повече на брой компании. В повечето случаи „ангелите” придобиват миноритарен дял в собствеността и управлението на финансирания бизнес, като в средносрочен план (от 3 до 5 години) го продават обратно на собственици, на други инвеститори, на фондовата борса. За разлика от фондовете за рисков капитал, „бизнес ангели” са: физически лица, които инвестират собствени средства и взимат решенията лично, по субективни, а не по формализирани правила.

Осигуряването на рисков капитал и финансирането с дялово участие за предприемачите често е единственият възможен вариант за успешна реализация на даден бизнес проект. Освен финансови средства, сътрудничеството с инвеститори носи и „добавена стойност” за компанията: управленски опит, ноу-хау, маркетингови умения. Добрата стратегия за предприемача, търсещ дялово финансиране, е да се обръща към възможно най – много потенциални инвеститори. Обяснението е просто – в случай, че неговият проект представлява интерес за повече от един инвеститор, договорната сила и позициите при преговорите на предприемача нарастват, в резултат се увеличава и възможността за постигане на по – добри условия по сделката.

Александър Терзиев