Не знам, не чух, не видях

Писмото, с което ми поиска пари назаем, изобщо не съм го получил. Това е един от най-кратките вицове. Това е и най-краткото описание на „скандала“ с 28-те антикризисни мерки на правителството, които предизвикаха закани за протести от синдикатите, искания за оставки от опозицията и частично одобрение от бизнеса. „Документът“, който медиите цитират, не съществува и не е бил обсъждан. С това изречение Министерството на финансите се отказа от авторство.
Така правителството опроверга единствената добра новина в случая – че все пак има антикризисен план. През последните седмици бизнес организации, политици и синдикати призоваваха управлението да изготви и да публикува актуализирана програма срещу кризата. Изведнъж се появи „документът“, който обаче засега официално е сираче. И все пак тези 28 мерки са подготвени от това управление – излишен спор е дали списъкът с мерките е написан от министри, депутати или привлечени от тях експерти.
От друга страна, излишни са усилията на правителството да убеждава гражданите, че това е само работен документ и не е окончателният вариант. Това е съвсем очевидно. За някои от мерките изобщо не е посочено колко пари ще бъдат спестени на бюджета – срещу тях просто няма число. Има мерки, които, ако бъдат приложени, може да съборят дори и най-стабилното управление. Колкото и да се стараят да изглеждат такива, управляващите все пак не са чак толкова неразумни, че да си причинят това.
С вчерашните си реакции представителите на ГЕРБ се опитаха да убедят всички, че „изтичането“ на списъка с мерките е саботаж. Парламентарният им партньор Иван Костов дори го каза в прав текст. Близо са до верния отговор. Думата наистина започва със „с“ и завършва на „ж“ – сондаж.
Заканите за протести вече са налице. Утре обаче ще се появи друг списък, който вече ще бъде припознат от правителството. И предизвикалите най-бурни реакции мерки просто няма да ги има. Прозрачно. Дори е законно. Правителството не за първи път играе тази игра. Увеличаването на акциза върху алкохола и великодушната му отмяна. Увеличаването на здравната вноска и скоростната й отмяна. Сюжетът се повтаря. Общественото мнение управлява.
Този комуникационен трик обаче няма да свърши истинската работа. Колкото и да не му се иска, правителството играе главната роля в този филм. И е изцяло негова отговорност да изготви и да представи актуализирана антикризисна програма. Общественото мнение не може да управлява вместо тях. Защото утре общественото мнение ще поиска изобщо да няма данъци. Предполагам е неприятно, но понякога се налага да вършиш и неща, за които не получаваш аплодисменти. Просто трябва.
Какъвто и да е планът с мерките в „документа“, той не може да бъде успешен, без в него да бъдат инвестирани доверие и отговорност. Това управление все още има доверие. Остава да реши да поеме и отговорността. А не да се държи като герой от виц. Например от този: „Спиш ли? – Не. – Тогава дай 5 лв. – Ааа, спя, спя…“
 

Иван Бедров, pari.bg