Не надувайте заплатите, съкратете разходите
Експерти препоръчват в доклад до президента:
Фалитите на губещите заводи подобриха икономиката
Докладът за икономическото развитие на страната до 2010 г., поръчан от Георги Първанов, бе пуснат в сайта на Президентството. Той е изготвен от експерти от държавни институции и неправителствени организации. Основните теми в него са за степента на изравняване на икономиката ни с тази на ЕС, за възможностите за усвояване на парите от предприсъединителните фондове и регионалното развитие на страната ни.
Вестник „Стандарт“ публикува малка част от документа.
В България засега не се наблюдава трайно намаляване на дистанцията с еврозоната по отношение на колебанията в реалните стойности на потреблението, инвестициите и правителствените покупки. Същото се отнася и за динамиката на брутната добавена стойност в селското и горското стопанство, в индустрията и в услугите.
Фактът, че като цяло България е по-еластична към импулсите, идващи от ЕС, ни подсказва, че тя би реагирала по-сходно на европейските страни при евентуален общ шок върху тях (например цените на петрола). България се приближава по своята свързаност с динамиката на еврозоната и реакцията на шоковете по този показател са много близки до тези в Чехия и Унгария. Второ, импулсите, идващи по линия на вътрешния кредит и на инфлацията –
нарастването на кредита има циклично влияние
върху дохода: първоначално доходът расте, после ефектът му се елиминира, а впоследствие отново расте. Или като цяло с всички уговорки можем да твърдим, че кредитът не оказва дългосрочно влияние върху нивото на реалния доход, а по-скоро увеличава неговите колебания. Що се отнася до инфлацията, тя определено има негативен ефект върху реалните доходи (те намаляват).
Промените на цените в еврозоната бързо се интегрират в българските цени. Като цяло реалните шокове от страна на ЕС обясняват около 30% от промените в българския доход. В рамките на нашия модел общите европейски външни шокове (реален доход, цени и лихвен процент) обясняват около 50% от промените в българския доход. Това е логично, като се има предвид голямата експозиция на българската икономика към ЕС (около 60% от външната търговия на страната).
Паричният съвет продължава да бъде устойчив. Към края на 2005 г. валутните резерви нарастват около 7,3 млрд. евро, паричната база е със значително по-високо от 100% покритие, а фискалният резерв в централната банка достига 2,4 млрд. евро.
В настоящия момент като цяло състоянието на публичните финанси е относително добро с възможности за поддържане на балансиран бюджет. Въпреки това според нас в настоящия момент фискалната политика трябва да е консервативна и разумна. Практиката, а и теоретичните изследвания показват без съмнение, че фискалната дисциплина и равновесието на бюджета са
главно
условие за продължителен и устойчив растеж
Не е възможно чрез публичните финанси да се въздейства върху предпочитанията за спестяване и инвестиране (които в крайна сметка определят условията за растеж). В малка и отворена икономика като българската всеки опит за изкуствено стимулиране на вътрешното търсене при ниски нива на вътрешните спестявания се сблъсква рано или късно с външното ограничение – невъзможността да се финансира дефицитът по текущата сметка. Във връзка с това е и необходимостта от поддържане на по-висок от нормалното фискален резерв, който служи не само за обслужване на плащанията по външния дълг и като гарант за стабилността на ПС, но и като
буфер при евентуални шокове
непосредствено преди влизането в ЕС и еврозоната, когато се очакват определени разходи по линия на кофинансирането, загубите от мита и други.
Един от основните механизми за попиване на шоковете е пазарът на труда. Въпреки че като цяло пазарът на труда в България не е гъвкав, производителността и разходите на труд за единица продукция имат сравнително благоприятна динамика. Голяма част от неефективните предприятия (главно публични) прекратиха своето съществуване, което повдигна общото ниво на производителност в страната. Индустрията и селското стопанство продължават да намаляват своите разходи на труд за единица продукция, като естествено те са най-ниски в селското стопанство.
Увеличаване на заплатите без предварително преструктуриране на заетостта в публичния сектор има неблагоприятно отражение. Нещо повече, почти е сигурно, че най-успешният начин да се осъществи фискалната консолидация (която стимулира растежа) е чрез съкращаване на разходите, а не чрез увеличаване на приходите.