Не посягайте на свободните пазари

Световната икономика преживява криза, която е съвсем различна от периодите на спад от близкото минало. Човешката склонност да се колебае между страха и еуфорията не може да се предотврати чрез закони. С глобализацията шега не бива – това са някои от акцентите в коментара на Алън Грийнспан, публикуван във Financial Times Deutschland.

Изненадата от последните месеци не се крие в това, че икономиката се забавя, а в това, че изобщо има икономически ръст. Кредитната криза от последната година не се развива по пътя на другите икономически кризи от близкото минало, когато ликвидността временно замръзва – да си спомним 1982, 1989 или 1997/98. Тази криза е различна – явление, което се случва един или два пъти за столетие, дълбоко коренящо се в страха от неплатежоспособност на големи финансови институции.

Тя не свърши с това, че централните банки инжектираха огромни дози краткосрочна ликвидност. Едва когато държавните кредити заместиха частните кредити в частните банки, най-напред в британската Нортерн Рок, след това в американската Беар Стърнс, се възстанови някаква стабилност на финансовите пазари.

Но разходите за привличане на средносрочни капитали между банките и за застраховане срещу недостиг на капитали, суаповите сделки (Credit Default Swaps – CDS), от страна на финансовите институции още не са се върнали на средните нива, които имаха преди кризата. Това може да се разбере от разликата между лондонския междубанков процент Libor и т.нар. Overnight Index Swaps.

Страховете от неплатежоспособност все още не са изчезнали съвсем. Може да се окаже, че редица банки и други финансови институции, които са на ръба на фалита, ще трябва да бъдат спасявани от правителствата.

Курсът на акциите се определя от стабилността

Финансовата криза ще свърши едватогава, когато цените на жилищата в САЩ се стабилизират и когато стане напълно ясно какъв собствен капитал има реално в имоти – най-важната гаранция за голяма част от ипотечните ценни книжа във финансовия свят. Но цените на имотите в САЩ ще се стабилизират едва когато се погълне огромният излишък от празни еднофамилни къщи, който се появи с пика на американския имотен бум през 2006 г. и който ще продължи още доста. През това време едва ли ще се строят нови еднофамилни къщи повече, отколкото изисква търсенето на новообразуваните домакинства и замяната на старите къщи. Едва по-късно през тази година ще се редуцира нивото на новозапочнатите строежи на къщи до такъв брой на завършените домове, за който е ясно, че темпът на нарастване ще бъде силно ограничен. При това естествена е предпоставката, че актуалното търсене на къщи ще остане стабилно.

До тогава, според мен, световните курсове на акциите ще определят дали международната финансова система може да запази стабилността си в определен мащаб, докато се измъкне от кредитната криза, или ще попадне в нова фаза на страх и турбуленции.

Аргументът за един оптимистичен сценарий се основава на предприемаческия свят извън финансовия сектор. Преди да излязат наяве масивните нарушения във финансовото посредничество, предприемачите извън финансовия сектор се държаха изненадващо добре. Те доставяха поток от печалби, който крепеше половината от напрегнатия международен пазар на ценни книжа. Действително курсовете на акциите спаднаха от най-високата си позиция през октомври 2007 г. до една пета от стойността си, но се движат на едно ниво, което за последно можеше да се види през 2006 г., един период, в който имаше по-малко страхове, отколкото сега.

Синхронът в кризата бе голямата изненада

Решаващо ще е да се задържи нивото на курса на акциите, когато банките ще трябва да се рекапитализират на едно по-високо ниво, което изискват разтревожените инвеститори. Общият фонд на глобалния капитал естествено ще бъде умножен чрез известни по-големи икономии в световен мащаб, който заедно с 24-те процента на глобалния брутен вътрешен продукт ще се намират сигнификантно по-високо, отколкото в началото на настоящето десетилетие. Този поток на нови икономии ще донесе някаква подкрепа.

Покачването на курсовете е също толкова важно. Това най-лесно може да се види чрез консолидирания баланс на световната икономика. На всички позиции на задължения и деривати отговаря съответна насрещна сметка, така че в световното счетоводство те взаимно се неутрализират. Остават реалните психични и интелектуални стойности на основния капитал и неговата пазарна цена, която представлява нетната му стойност. Покачването на цените не може да финансира физически инвестициите, но повишава глобалното нетно богатство. В случай че по някаква причина дисконтирането на бъдещите печалби, които идват от действителния основен капитал, спадне, тогава се повишава пазарната стойност на този основен капитал, въпреки че няма съответна взаимовръзка. Т.е. съществува един по-голям основен капитал, който осигурява капитала на предприемачите във финансовия сектор и извън него.

Ако този дисконтов курс поеме в обратна посока, стойността на световния собствен капитал ще спадне. По-ниските курсове на акциите ще затруднят рекапитализирането на банките и другите финансови институции. Също и поемането на отговорност ще бъде затруднено, тъй като лостът се движи все пак от наличния собствен капитал.

Безпрецедентен ръст

Безпрецедентният ръст на световната икономика в отминалото десетилетие вероятно е следствие на глобализацията. Трансграничните търговски дружества и инвестиции нарастват чувствително по-бързо след края на Студената война отколкото световният брутен вътрешен продукт. Според данни на МВФ трансграничните инвестиции (по пазарна стойност) са нараствали между 2001 и 2007 г с почти две трети по-бързо отколкото номиналният брутен вътрешен продукт.

Икономическите рамки, които стимулират тази глобална експанзия, се основават в това, че пазарният капитализъм, за което днес той е атакуван, е неспособен да провежда икономическия процес, правейки паузи и частични отстъпления. Но поводът за нашето колебание не е пазарният капитализъм, а по-скоро човешката склонност да се люшка между страха и еуфорията. Никаква икономическа парадигма не може да подтисне тази склонност без да причини тежки икономически щети. Регулацията, която би била решение в днешната криза, никога в историята не е била в състояние да елиминира финансовите кризи.

Една финансова криза се проявява, и чрез това е дефинирана, посредством острите неравномерности на цените. Т.е. кризата идва неочаквано, иначе тя би могла предварително да се ограничи. Във финансовия свят вече се признава, че цената на риска в голямата си част е била доста ниска през това десетилетие. Но синхронът на острата корекция въпреки това беше изненадващ и засегна доста предприемачи, които не бяха неподготвени и затова са уязвими.

Политическото колебание

Неотдавнашната история е пълна с примери, как такива нереални цени могат да устоят доста години. Онези участници на пазара, които се отдръпват от своите „дълги” позиции още при първите появи на ексцесии и колебания, са застрашени от трайно изхвърляне от пазара. Те „продължават да танцуват”, както бе казал Чък Принс, предишен шеф на Сити-груп, но изхождат винаги от това, че все още имат време да се оттеглят. Голямото мнозинство по този начин се проваля.

Когато избухна настоящата криза, предполагахме, че слабото звено са нерегулираните хедж-фондове и частните фондове. Загубите обаче бяха преди всичко при най-добре регулираните институции – банките.

Вероятно ще ни е трудно да приемем динамиката на цените на ипотеките и акциите, но с удоволствие приемаме способността да отхвърлим онези крясъци на политическото колебание, които препоръчват антипродуктивно ограничаване на конкурентните пазари. Важното е, че това правим. Забележително силното развитие на световната икономика (дори и на фона на финансовата криза), което преживяваме откакто пазарният капитализъм обхвана света, потвърждава предимствата на една растяща световноикономическа гъвкавост, която се корени дълбоко в свободните конкурентни пазари.

За демократичните общества, които са свикнали с благополучието, е трудно да видят в това благополучие нещо друго освен резултата от тяхната способна политика. В действителност през отминалото десетилетие видяхме, как растящите глобални сили (интернационалната версия на невидимата ръка на Адам Смит) освободиха тихомълком с помощта на правителствата административния контрол върху икономиката. От началото на това десетилетие Централните банки трябваше да изоставят контрола върху дългосрочните лихви на глобалните пазарни сили. Контролираните някога икономики, като тези на Китай, Русия или Индия, поставиха пазара на мястото на бюрокрацията. Държавните разходи на развитите страни се движеха преди всичко от изискванията на целите, които следваха повече демографията отколкото икономическите нужди. Опасността е в това, че някои правителства, притиснати от инфлационни сили, се опитват да си върнат въздействието върху икономиката. Ако тази тенденция се разшири, е възможно глобализацията да бъде потисната – и то на ужасяваща цена.