Не удряйте банките дори и с вестник
В разгара на финансовата криза голяма част от хората и фирмите изпитват сериозни затруднения да обслужват кредитите си. Според последни данни на БНБ лошите и преструктурирани кредити възлизат на 4.7% от раздадените към края на юли. Това е увеличение с 29% през последния месец.
Същевременно лихвите по потребителски и ипотечни кредити продължават да се покачват, следвайки темпа на финансовата криза. При тази ситуация неминуемо в обществото се появиха призиви към банките да понижат лихвените проценти по кредитите. Включително се появи и сдружение, наречено Национална асоциация на българския бизнес, чиято основна цел бе да търси диалог с банкерите за намаляване на лихвеното бреме. Според ръководителите на асоциацията лихвените проценти в Европа и САЩ по кредити са от порядъка на 4 до 6% и при тази ситуация българските банки трябва да последват примера на трезорите от чужбина. Според тях чл. 306, ал. 1 от Търговския закон им позволявал при непреодолима сила от извънреден характер, която водела до невъзможност за изплащане на задълженията, да прекратявали плащанията временно. За тях сегашната икономическа ситуация напълно покривала духа на този закон. В същото време, обаче, не се съобразяват със следващата алинея 2 на чл. 306 от Търговския закон, според която не може да има невъзможност за изпълнение на паричните задължения.
На всички ни трябва да е ясно, че поемайки риска при вземането на кредит, той трябва да бъде изпълнен. Още повече, че кредитополучателите са вземали заеми при различни условия. Едни от тях са получили кредитите си при фиксиран лихвен процент на по-високи нива, който не се променя с времето. Други са взели кредити при плаващ лихвен процент, който при тогавашната икономическа обстановка е бил много по-нисък от фиксирания. В случай, че банките намалят лихвения процент в момента, ще се окаже, че кредитополучателите с фиксиран лихвен процент няма да бъдат равнопоставени с тези с плаваща лихва. Освен това банковата система е така настроена, че при липса на реални постъпления от кредити, тя ще блокира. Коефициентите на ликвидността и капиталовата адекватност силно ще се понижат, което ще постави трезорите в много деликатна ситуация. Подобна ситуация не е в интерес нито на кредитополучателите, нито на банките, нито на вложителите.
Всеки кредитополучател би трябвало да е наясно с договора, който е подписал с банката и че задълженията трябва да се изплащат в определените срокове. Единственият шанс на хората в затруднение е да предоговорят условията по кредита и по този начин да изпълнят задълженията си към банковите институции.
Финанси