Ниските лихви няма да дойдат от само себе си

Стана модно напоследък всеки да се изказва по темата за високите лихви на банките, без да си направи труда да провери данните. Например много хора твърдят, че в България лихвите били не просто високи, а най-високи в цяла Европа. Нищо подобно – в нашия регион България има най-ниски нива на банковите лихви.
Унгария, Латвия, Румъния, които взеха огромни заеми от МВФ, имат значително по-високи лихви от България както по новоотпуснатите, така и по съществуващите кредити. Унгария и Румъния имат плаващ валутен курс и класическа централна банка, Латвия има фиксиран валутен курс, но не и валутен борд. Това е важно да го прочетат тези, които твърдят, че ако имахме класическа централна банка щяхме да можем да свалим лихвите – е, Румъния и Унгария като имат класическа централна банка, с какво им помогна това?
Лихвите са им драстично по-високи от нашите,
няма и кредитиране.
Естествено лихвите в България са по-високи отколкото тези в еврозоната. Но причината е, че България просто не е сред държавите, чиято парична единица е еврото. От години има твърдения, че няма смисъл бързо да влизаме в нея (Гарабед Минасян от БАН продължава да повтаря същото и в момента). Да, ама сега си плащаме за това, че не сме в еврозоната. Който не иска да прави реформи навреме, след това страда – просто и ясно.
Погледнете кои сравними страни от региона имат по-ниски лихви от България – Словакия и Естония. Словакия стана член на еврозоната в началото на годината. Естония прави епохални усилия и всички вярват, че тя ще е следващият й член, като решението се очаква до половин година. Очевидно е – страните, които полагат усилия и се приближават към (или влизат в) еврозоната, са страните, които имат по-ниски лихви от нас. Когато и ние имаме някакви успехи на този фронт, ще получим същия бонус.
Ясно е, че не е лесно да имаме напредък в интеграцията към еврозоната. Но да не мислите, че на естонците им е лесно – те трябваше да намалят бюджетния си дефицит с цели 9% от БВП по време на много дълбока рецесия и по време, в което всички ги смятаха за обречени. В сравнение с Естония сме в много по-изгодна позиция и не ни се налагат чак толкова епохални свръхчовешки усилия, за да се приближим към приемането на еврото. Не казвам, че е лесно, но въобще не е отчайващо.
При наличие на политическа воля, всичко е възможно
Свалянето на лихвите се описва от много хора като безплатен обяд – от него щели да спечелят банки, бизнес, икономиката и т.н. Не стоят точно така нещата. Защото банките са привлекли нови депозити с по-високите лихви от последната година. Ако рязко свалят лихвите, рискуват тези депозити да бъдат изтеглени. Аз лично не бих държал много пари в банка при 2-3% годишна лихва, например. С други думи, рязко сваляне на лихвите може да донесе и рязко падане на привлечените средства на банките, което означава, че те няма да имат възможност да разсрочват кредитите на длъжниците, а ще си ги изискват веднага обратно. Вместо да плащат високи лихви, много длъжници ще трябва веднага да си изплатят кредитите. Дали това ще е по-добре за тях?
Лихвите могат да паднат, ако банките заменят вътрешното финансиране с привличане на по-евтин ресурс от чужбина. Знаем, че след усилени мерки на големите централни банки ликвиден ресурс в момента в големите икономики не липсва. Но новата мода, наложена от западните „мислители“ и банки, е местните кредити да се финансират с местни депозити (всъщност тази мода я налагат само в Източна Европа – на запад правят точно обратното). Дали
това се дължи на притеснения от региона
или на нещо друго, но така или иначе, това трябва да се промени, за да има значително по-ниски лихви. Тоест, трябва да се гради доверие към страната. А доверие не се гради чрез натиск върху банките, нито се гради за един ден.
Някои казват – нека банките си намалят печалбата и така да намалят лихвените проценти. В интерес на истината печалбата на банките спада драстично на годишна база, в последните месеци има банки, отчитащи загуби и те ще стават все повече. Т.е. и тук няма някакъв резерв за по-ниски лихви.
Да не пропусна и идеята за емитиране на еврооблигации от правителството, които да се вкарат в банките, и така да се намалят лихвите. Първо, това е почти директна субсидия от бюджета към банките и кредитополучателите и въобще не е ясно защо хората, които са взели кредит, трябва да бъдат субсидирани от останалите, по-благоразумни членове на обществото. Второ, ако банките нямат доверие и не искат да поемат риск с кредитиране, те просто ще изпратят тези пари от еврооблигациите в чужбина. Т.е. това не е никакво решение, а борба със симптомите, която най-вероятно ще ги задълбочи.
Не на последно място, по-важно е да има нов кредит и нови инвестиции, отколкото ниски лихви. Криза е, но световната икономика не е свършила, тя просто е намаляла малко.
Инвестициите също са намалели –
и отиват там, където има по-добри условия за бизнес. В България също има чужди инвестиции дори тази година, макар и в по-малък размер. За да е по-голям размерът, трябва да има и по-добра инвестиционна среда, по-малко бюрократични пречки, чиновници и пр. Това е нещо, което може да се подсигури в България – има огромен международен опит как се прави.
Знаем, че през по-голямата част от последното десетилетие лихвите в България са били високи и въпреки това е имало икономически растеж. Така че илюзията, че лихвите са решаващи, е погрешна. На практика ние сме имали само 2 години с наистина ниски лихви. Има страни с нулеви централни лихви, които все още са с рецесия и растяща безработица, по-висока от нашата. Има и страни с високи лихви, които вече отчитат растеж (Бразилия например, която сега всички хвалят за лекото минаване през кризата и икономическите й успехи, а там лихвите по кредитите са по-високи от тези в България).