Новият шеф на Фед Джером Пауъл ще държи лихвите около нулата

Наскоро американският президентът Доналд Тръмп номинира Джером Пауъл – юрист и бивш банкер,  да оглави Федералния резерв на САЩ. Председателят на Федералния резерв има три главни роли: той определя паричната политика – лихвените проценти, наблюдава банковите   регулации и е публичното лице на институцията пред обществото.Или с други думи, ако парафразираме латинската фраза primys inter pares, т.е. пръв между равни, и я приложим към президентската номинация, веднага може да си зададем въпроса: Защо Джером Пауъл е разумен избор за председател на Фед ?

Моето мнение за отговорите на този въпрос мога да го разделя на няколко основни опорни точки. Преди всичко той е удобен за Тръмп, защото е привърженик на банковата дерегулация – едно от основните предизборни обещания на президента. Наблюдателите са единни в становището, че Пауъл най-вероятно ще продължи политиката на сегашната шефка на Фед – Джанет Йелън, за постепенно нормализиране на лихвите, постепенно и предвидимо намаляване на баланса на Фед. Известно е, че в досегашната си служба във Фед,  Пауъл никога не е гласувал против, предпочитайки вместо това да прави възражения по време на дискусиите преди решенията.

Това означава, че той е човек, който не е способен да предприема изненадващо някакви резки движения и едва ли ще пропуска да се координира със съответните екипи във Фед, и най-вече с Комитета за отворените пазари, който реално взима решенията за паричната политика.

Макар и да не е човек на изненадите, наблюдателите на процесите в „кухнята“ Фед все пак го определят  за по-експанзионистично настроен от сегашния председател Джанет Йелън. Той подкрепя политиката на по- активната намеса на Фед на пазарите. Разбира се, и Уолстрийт ще бъде много доволен от неговото назначаване, защото той неведнъж е казвал: „Ръстът на Уолстрийт е много важен през призмата на доходите и благосъстоянието на американските граждани, както и на устойчивостта на американската икономика“.  Пауъл изразява и   мнението, че „може да се очаква дори отлагане на намаляване на баланса на Фед,  който достигна до 4,5 трилиона долара, последователност от действия, които Джанет Йелън започна да коментира, като спиране на рефинансирането на вече закупени ДЦК и ипотечни облигации,  които са най-вече активи в портфолиото на държавния резерв“.

Може ли да очакваме повишение на лихвите през следващите години и спиране на рефинансирането на вече закупени ДЦК и ипотечни облигации, т.е. това да се отложи във времето? Ясно е, че лихвите в краткосрочен и средносрочен план не могат да се качат рязко! Дълговете: държавни, корпоративни, финансови и на населението са толкова големи, че по-рязко вдигане на лихвите ще взриви икономиките ибюджетите…
Представяте ли си, ако в близките години се появи нова техническа или парична иновация! Това ще означава нов пазар. Паричната илюзия ще накара инвеститорите да се насочат към нея и балонът е готов. Малко преди да се спука той, лихвите трябва рязко да се вдигнат, поради търсенето на пари.

Хипотеза: Какво ще стане с бюджета на САЩ при основен лихвен процент 5 % и държавен дълг над 20 трилиона долара? Накратко може да отговорим: съкращаване на социалните програми и капиталови разходи, после по-малко инвестиции в бизнеса, идват проблемите с изплащане на дългове от корпорациите и гражданите, за да дойда после социалните вълнения. Или казано накратко: лихвеният процент не може вече да изпълнява ролята си на истински регулатор на реалната икономика!

Безспорно, капиталистическата икономика се изкривява! Появява се нетрадиционен капитализъм! Проявите му са най-различни, нека и да ги посочим, въпреки че не са една или две: малък, минимален растеж; малки, дори отрицателни лихви, които не са краткотрайно изключение; малка, минимална  инфлация; недостатъчно потребителско търсене,  големи дългове – държавни, корпоративни, финансови, лични, големи бюджетни дефицити, голяма безработица, увеличават се ниското заплащане и заетостта с непълно работно време, секротите на сенчестатата икономика и банкиране се разширяват, сериозна волатилност на цените на активите, голяма концентрация на капитали и банки, ускорено движение на виртуални пари в световната финансова система, неизбежно идва и голямата диспропорция между паричната маса и количеството налични стоки в икономиката. Крайният резултат е повече от ясен: Драстично относително  неравенство в обществото, съсредоточаване на голямо богатство в малко ръце …

 

Петър КЪРТЕВ

*Статията е първа от поредицата материали от книгата „Справедлива печалба.  Политикономията на Капитализъм 5.0“

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *