Нов завод за малц в Плевен за 30 млн. евро

Френската компания Malteries Soufflet, която преди шест години купи завода за малц в Плевен, ще увеличи производството повече от три пъти с инвестиция за 30 млн. евро.

Новите мощности ще заработят през есента на 2019 г., с което общият капацитет на предприятието ще достигне 50 хил. т малц годишно. Това е повече от потреблението вътре в страната и затова компанията ще търси да развие износ към съседни държави. Новият завод няма да доведе до утрояване на персонала в Плевен, който в момента е около 40 души, тъй като производството ще е автоматизирано, стана ясно при представянето на проекта в сряда. Компанията ще засили фокуса си и върху въвеждането на нови сортове ечемик и работа със земеделците, за което е било създадено отделно дружество.

Нови технологии

Бъдещият завод за малц на българското дружество на групата „Малтери суфле“ ще е разположен на площадката на бившето „Плевенско пиво“, чиито сгради бяха разрушени преди три години. Строителството се планира да започне през пролетта и да продължи около година и половина, така че новата мощност ще влезе в експлоатация през есента на 2019 г. „Той ще работи с последните най-модерни технологии, за да отговорим по-добре на европейските норми и изискванията на нашите клиенти в областта на защитата на околната среда“, посочи прокуристът на дружеството Оливие Жофроа.

С изграждането на новия завод производството ще нарасне от сегашните 15 хил. т на 50 хил. т малц годишно, като ще се преработват 63 хил. т пивоварен ечемик. „Увеличението с повече от три пъти на продукцията ни ще породи и повече заетост за фирмите, които работят с нас“, добави Жофроа. По думите му обаче броят на заетите в самата компания няма да нарасне пропорционално на ръста на капацитета заради автоматизация на процесите.

От „Малтери суфле“ ще търсят специалисти, защото технологията ще е различна. Сега работниците извършват много ръчни операции, а компанията поема ангажимент да обучи настоящия персонал, за да работи той и в новия завод. „Ние купуваме ечемика от български земеделци и продаваме 90% от продукцията си на български производители, така че сме интегрирани в местната индустрия. Много внимаваме в политиката си по отношение на работните заплати. Познаваме добре пазара на труда и това ни помага в набирането на нови служители“, заяви Жофроа.

Пазари

Със сегашния си капацитет от 15 хил. тона годишно „Малтери суфле“ осигурява близо половината от местното потребление на малц, като 90% от продукцията му е за българските производители на бира, а останалото се изнася. Компанията работи с големите пивовари в страната (Molson Coors, Carlsberg, Heineken), както и с няколкото местни производители на бира, като не доставя малц единствено на търновската „Болярка“, която има свой завод за суровината. Допълнително в страната се внасят над 16 хил. т малц, което по думите на Жофроа показва, че има възможност за растеж. От компанията посочиха още, че търсят да развият също износ към Турция и Гърция. „Нямаме конкретни планове, но ако се появи възможност за големи сделки, естествено, ще се възползваме“, коментира той за „Капитал.“

Земеделски фокус

Появата на новия завод се очаква да доведе и до развитие на земеделието чрез производство на ечемик в региона на Плевен. Причината е, че компанията търси суровини на местно ниво и най-близо до инсталациите си. „Малтери суфле“ работи директно със земеделците, които отглеждат ечемик за производството. „Още преди пет години с помощта на нашите агрономи въведохме нови много качествени сортове пивоварен ечемик. Сега компанията ни реши да създаде отделна фирма, която да се занимава само с агрономство и земеделие – „Суфле агро България“, каза Жофроа.

Справка в Търговския регистър показва, че новото дружество е регистрирано в началото на тази година със 700 хил. лв. капитал и едноличен собственик Soufflet Agriculture. Предметът на дейност е търговия на едро със селскостопански продукти, зърнени фуражи и др.

Временно решение с пътя

Новата инвестиция на компанията в Плевен беше под въпрос заради лошото състояние на пътя до завода, което силно затрудняваше транспортирането на суровина и готова продукция. По думите на Жофроа в момента състоянието на пътя е доста по-добро от миналата пролет, когато дружеството заплаши да се откаже от проекта там. Кметът Георг Спартански уточни, че община Плевен е вложила в частичен ремонт около 50 хил. лв. от предвидените в бюджета средства за пътни ремонти, информира в.Капитал. След две години обаче по пътя годишно ще преминават по 4500 тежкотоварни камиона и затова ще е нужен нов път. „Знаем, че това изисква голям ресурс и ще разчитаме на външно финансиране и на помощ на национално ниво“, обяви Жофроа, а кметът се ангажира, че след старта на новите мощности ще се търсят целеви средства от правителството за ремонт на пътя, което не изключва ангажимента на община Плевен за текущото му поддържане.

financebg.com