Нов закон за платежните услуги ще гарантира по-добре плащанията

Завишени изисквания към доставчиците на платежни услуги, разширяване на сигурността при предоставяне на платежни услуги и на защитата на клиентите.

Това са някои от промените, които се въвеждат с изцяло нов Закон за платежните услуги и платежните системи, разработен от БНБ. Проектът е готов и се намира на интернет страницата на Министерството на финансите за обществено обсъждане до 25 август 2017 г. Ще влезе в сила на 13 януари 2018 г. и с него ще се отмени напълно сега действащия закон.

С новия закон в българското законодателство ще се въведат изискванията на европейската директива в областта на платежните услуги, които са задължителни за всички страни – членки на ЕС. БНБ е надзорният орган, който ще продължи да следи прилагането и изпълнението на разпоредбите на закона.

Промените засягат както т.нар. доставчици на платежни услуги – в голямата си част банките, така и потребителите. Освен банките има и институции, създавани с цел предоставяне само на платежни услуги, както и такива за електронни пари. За България тази практика все още не е широко разпространена, като основният доставчик на платежни услуги са банките. По данни от доклада за предварителната оценка на въздействието на закона съществуващите доставчици на платежни услуги в България са 27 банки, 8 платежни институции, лицензирани от БНБ и 3 дружества за електронни пари.

Ново за платежните институции

Ще се въведат допълнителни условия за издаване на лиценз за ивършване на дейност като платежна институция и дружество за електронни пари. Разписани са подробно правила и изисквания по отношение на организацията на дейността и работата на платежните институции. Има и някои нови условия, на които трябва да отговарят за издаване на лиценз, като едно от тях е част от дейността, свързана с платежни услуги, да се осъществява реално в България. В новия закон има изисквания за „квалификация, професионален опит, надеждност и пригодност“ към управляващите институции, които са разписани в наредба на БНБ. Има изискване и за наличие на определено одиторско дружество, което е регистриран одитор по Закона за независимия финансов одит.

С новия закон се въвеждат два нови вида платежни услуги, които ще се извършват изцяло в интернет – услуги по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка, и се регулира дейността на доставчиците, които ги предлагат.

С услугата по иницииране на плащане ще се позволява на потребителя да поиска доставчикът на платежната му услуга да осъществи директна връзка между сайта на търговеца, от който иска да пазарува, и платежната сметка на последния. Чрез тази услуга ще е възможно да се извършват евтини онлайн плащания, без да е необходимо да притежаваме на кредитна/дебитна карта, електронен портфейл или да ползваме друг посредник между операциите.

Услугата по предоставяне на информация за сметка ще даде възможност на потребителите да имат достъп до обобщена информация за няколко или дори всички платежни сметки, които притежават при различните доставчици на платежни услуги чрез ползването на една онлайн платформа.

Компаниите, които предлагат услуги по инцииране на плащане, ще се лицензират от БНБ. За доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка се въвежда регистрационен режим – ще се регистрират от БНБ.

Банките и другите платежни институции ще трябва да направят допълнителни инвестиции за внедряване и доработване на информационни системи и приложения във връзка с нови изисквания по отношение на сигурността за плтаежните операции. С цел повишаване на сигурността на плащанията новият закон въвежда задълбочено установяване на идентичността на клиента при плащания, осъществявани чрез отдалечен достъп и в интернет среда, както и изискването за докладване към надзорните органи на инцидент, предоставят се персонализирани средства за сигурност на потребителите, осигуряване на сигурна връзка при предоставяне на платежни услуги от разстояние или в интернет среда.

За потребителите

Нововъведения има и за потребителите. Едно от тях е намаляването на максималния размер на загубите, които клиентът понася при загуба или кражба на платежен инструмент. Намалението е от 300 лв. на 100 лв. Ако сега при загуба, кражба или неправомерно плащане с банкова карта например клиентът на банката поема загуби до 300 лв., в новия закон този лимит се намалява до максимум 100 лв.

Въвежда се и максимален срок от 35 работни дни за отговор по жалба на клиент от страна на доставчик на платежни услуги. При подаване на жалба институцията трябва да отговори до 15 работни дни. Ако не може да го направи, законът задължава да обясни писмено на клиента защо и кога ще отговори, като до максимум 35 работни дни трябва да даде отговор на подадената жалба, информира в.Капитал.

Разширява се и обхватът на платежните операции, за които доставчикът на платежни услуги носи отговорност, като се включват и такива, при които само един от доставчиците е на територията на ЕС и се извършват във всички валути. В момента това засяга само операциите, които се извършват изцяло в рамите на ЕС и са деноминирани в евро или във валутите на държавите членки.

financebg.com