Нов модел на растеж на икономиката ще намали търсенето на кредитни продукти

Стабилизиране и бавно нарастване на кредитите в края на годината и началото на 2011 г. прогнозират икономистите на УниКредит Булбанк в последния си доклад за развитие на банковия сектор в страната. Ръстът на заемите ще бъде подкрепен от възстановяването на експортно ориентираните производства и появата на допълнителни сигнали за стабилизиране на цените на жилищата. През 2012 г. темповете на ръст на кредита ще продължат да се ускоряват и ще се стабилизират на около 11% средногодишно в периода след това, посочват анализаторите на УниКредит Булбанк. Според икономическия екип на УниКредит дори и след като кризата отмине нивата на растеж на кредита няма да се върнат до тези в годините на икономически бум. Това ще отразява промяната на модела на икономически растеж, основан на лесния и евтин достъп до външно финансиране. Прогнозата на УниКредит Булбанк е, че моделът на растеж на региона – в контекста на процеса на догонване – ще продължи да се характеризира с приток на външно финансиране, но този приток ще се коригира до по-умерени стойности. Въпреки продължаващия процес на намаляване на външната задлъжнялост, към края на 2009 год. чуждестранните пасиви на банките в ЦИЕ се оценяват на 377 млрд. евро, или 17% от общо пасивите на консолидирано ниво. Зависимостта от външно финансиране е най-висока в Балтийските страни, в ЮИЕ и бившите Съветски Републики. В България чуждестранните пасиви на банките са в размер на 8.8 млрд. евро, или 23% от общо пасивите в края на 2009 год. По тази причина прогнозите на УниКредит за България са съотношението кредити-към-депозити да продължи да нараства, но по-бавно – от 124% в края на 2009 год. до 126% през 2015 год. В отговор на редуцирания приток на външно финансиране, банките ще трябва да обвържат понататъшния си ръст на кредитите в по-голяма степен с ръста на депозитите, привличани от български домакинства и фирми. „Прогнозираме, че в периода след приключване на кризата (2012 – 2015) годишният ръст на депозитите спрямо БВП ще бъде средно около 6.5%”, се посочва в доклада. В периода на икономически бум, в годините от 2003 до 2008, средният годишен ръст на депозитите на резиденти спрямо БВП беше 14.1%. Забавянето на темповете на растеж на депозитите, привлечени от резиденти, ще бъде резултат от: нормализирането на темпове на нарастване на доходите, липсата някои специфични за периодите на икономически бум фактори, и повишения интереса на домакинствата към използването на алтернативни форми на спестяване и акумулиране на богатство. Спадът в притока на външно финансиране и натиска за намаляване на задлъжнялостта, които глобалната криза предизвика, ще доведат до значима промяна в модела на растеж на българската икономика. Неустойчивият модел на растеж от годините на бума, в който икономиката харчеше повече, отколкото произвеждаше, за сметка на увеличаване на външния дълг, ще бъде заменен от по-балансиран и следователно по-устойчив модел на растеж, в който всички компоненти на крайното търсене ще имат положителен принос към ръста на БВП, смята от УниКредит. Нетният експорт също ще има положителен, макар и минимален принос към растежа на БВП, за разлика от годините на икономическия бум. Това означава също, че положителният принос на вътрешното търсене към растежа ще намалее, и следователно растежа на неговите два основни компонента – инвестициите и потребителските разходи, ще се забави. Прогнозата на икономистите от е, че в годините след края на кризата, вътрешното търсене ще нараства средногодишно с 4.5%, докато в годините на бума беше отчетен средногодишен ръст от 15.2%. Логично следва, че възстановяването на вътрешното търсене до стойностите, наблюдавани преди започването на кризата, ще бъде продължителен процес. Според основния сценарий на УниКредит Булбанк вътрешното търсене ще се възстанови изцяло, като стойностите от 2008 година ще се достигнат отново, през 2017 година, тоест за осем години. В това число потребителските разходи на домакинстват ще се възстановят изцяло, достигайки нивото си отпреди началото на кризата, през 2015 година, или за шест години; докато цялостното възстановяване на инвестициите – измерени чрез бруто образуването на основен капитал – ще изисква повече време и ще приключи през 2018 год., или 10 години след началото на кризата.

финанси