Нов опит за възраждане на индустрията в Европа

Европейската комисия (ЕК) ще направи нов опит за съживяване на индустрията в Европа, което се очаква да подкрепи наченките на икономически растеж и заетостта. Предложеният миналата седмица пакет от мерки, озаглавен „За европейски промишлен ренесанс“, е третият подобен документ от 2010 г. и цели да коригира и допълни политиките за насърчаване на индустрията. Планът предвижда мерки за модернизиране на европейската индустрия чрез инвестиции в иновации и нови технологии, ресурсна ефективност, създаване на по-добра среда за бизнес вътре в Европа и улесняване на достъпа на европейските фирми до трети пазари (виж карето). За да се осъществи всичко това, предложенията трябва да бъдат приети от Европейския съвет през март и от парламента. Решаващо за успеха на политиките обаче е те да бъдат напълно приложени както на европейско, така и на национално ниво.

Далече от целта

Крайната цел на мерките е делът на индустрията да достигне 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г. В годините на кризата Европа се отдалечи от тази цел, като от 15.4% през 2008 г. към миналата година делът й спадна до 15.1%. Успоредно с това броят на заетите в промишлеността намаля с 3.5 млн. Въпреки това индустрията остава ключова за европейската икономика – на нея се дължат 80% от износа и 80% от всички иновации, които се правят в ЕС. Почти всеки четвърти зает е в сферата на промишлеността, като често това са висококвалифицирани работници. Като цяло на световната сцена европейската индустрия запазва устойчиво присъствие с търговски излишък от 365 млрд. евро годишно (1 млрд. евро на ден). Той се формира основно от средно- и високотехнологични сектори като автомобилостроенето, машиностроенето, фармацевтиката, химическата промишленост, самолетостроенето и космическите технологии, включително и от производството на по-масови продукти като храни. Данните не включват обаче енергетиката и суровините, където ЕС отчита търговски дефицити.

Всичко е свързано

От решаващо значение за реиндустриализацията на Европа е тя да подобри конкурентоспособността си. Това означава, че индустрията не може да се разглежда изолирано. „Индустриалната стратегия трябва да включва и много други сектори, тъй като те са все по-свързани и имат голямо значение за успеха на индустрията“, каза еврокомисарят по предприятията и промишлеността Антонио Таяни. Комисията настоява и за по-силна координация, за да е сигурно, че всички страни членки се движат в една посока. „Трябва ни повече Европа, ако искаме да сме конкурентни на световния пазар“, каза Таяни пред журналисти в Брюксел.

Какво се предвижда:

Повече пари
За новия финансов период 2014-2020 са предвидени повече средства за индустриална политика. Само от структурните и инвестиционните фондове за насърчаване на конкурентоспособността са определени 100 млрд. евро, а още 80 млрд. евро са средствата по програма „Хоризонт 2020“.

По-добра бизнес рамка
Една от мерките е насърчаване на клъстерите, включително трансграничните, за което вече е разработена пилотна програма. Обмислят се и промени в Small Business Act (рамката на политиката за малките и средните предприятия), които да гарантират, че регистрацията на нова фирма няма да отнема повече от три дни и да струва повече от 100 евро, както и че издаването на необходимите лицензи ще става в срок до един месец.

Достъп до суровини
Комисията ще продължи да използва дипломатически инструменти, за да осигури достъпа на европейските фирми до суровини. Освен това през тази година ще бъдат предложени мерки за насърчаване разработването на заместители на суровините и за подобряване на рециклирането. Специален пакет от мерки трябва да гарантира по-ниски енергийни цени, като в същото време Европа продължи да преследва климатичните си цели.

Развитие на вътрешния пазар
ЕК подготвя промени в системата за стандартизация, която да улесни разпространението на иновациите. Ще бъде подобрена и защитата на правата на интелектуална собственост, които формират 50% от нематериалните активи в ЕС.

Достъп до трети пазари
Комисията ще работи за по-активно навлизане на европейските фирми на трети пазари, като в момента се подготвят споразумения за свободна търговия със САЩ, Канада, Япония и Индия. Предвижда се организирането на повече мисии за растеж, при които европейски бизнес делегации посещават потенциали нови пазари. Подобни мисии ще има и в рамките на Европа.

Енергетика остава основно предизвикателство

Достъпът до енергоизточници и високите енергийни цени остават основна спънка пред конкурентоспособността на европейските фирми. Въпреки че от 2008 г. потреблението е намаляло заради кризата и подобрената енергийна ефективност, енергийните разходи на индустрията са се повишили. Големи остават и разликите между отделните държави (до четири пъти).
Едно от притеснителните заключения от наскоро проведено проучване е разнопосочното движение на цените на едро и на дребно. Докато цените на едро на електричеството са намалели, а тези на газа са останали сравнително стабилни, цените на дребно са се увеличили. „Това показва, че на пазара на дребно няма достатъчно конкуренция“, коментира служител от Европейската комисия. Главната причина за увеличаването на цените са по-високите данъци, както и мрежовите разходи. Въпреки че цената на самата енергия остава основният елемент в сметките, делът й намалява за сметка на данъците и таксите.

Особено притеснително за конкурентоспособността на европейската индустрия като цяло е увеличаващата се разлика в енергийните разходи с другите страни. Цените на газа за индустрията в ЕС са три до четири пъти по-високи, отколкото в САЩ, Индия и Русия и с 12% по-високи, отколкото в Китай. Електроенергията струва два пъти повече в Европа, отколкото в САЩ и Русия и 20% повече, отколкото в Китай. Това се дължи на няколко фактора, сред които разработването на шистовите газови находища в САЩ, което значително понижи цените там, както и прилагането на субсидии в някои страни, които внасят енергоизточници в Европа. На европейска почва ключов проблем остават инфраструктурните ограничения и индексирането на някои дългосрочни договори за доставка на газ с цената на петрола. Засега енергоемките европейски продукти продължават да имат доминиращ дял в износа на световните пазари, но делът им в брутния БВП на ЕС намалява.

Основната мярка, за да остане европейската индустрия конкурентоспособна, е довършване на вътрешния енергиен пазар през 2014 г. и развитието на инфраструктурата, смята комисията.