Носталгични немци съхраняват дойче марки за милиарди евро

Голям брой немски граждани  продължават да пазят германски марки цели 17 години  след присъединяването на страната към еврозоната и прехода към единната валута. Това предаде  предаде БТА.  Според изчисленията на централната банка Бундесбанк (Bundesbank) голям брой жители на страната  все още не са обменили извадени от обращение купюри и монети с общ номинал 12,8 млрд. евро. Явно, фактът, че преди години в Германия вдигнаха мемориал на дойче марката, не е успял да затъмни напълно носталгичния спомен към „чисто“ немската валута и нейните страдалчески движения през годините, особено през времето на Втората световна война.

Съвсем тържествено и под фанфари Германия официално прие еврото на 1 януари 1999 година. Ден по-рано – на 31 декември 1998 година – правителството определи обменен курс на старата към новата валута, който и досега не е променен. През изминалите 17 години курсът бе 1,95583 германски марки за евро, като смяната можеше да бъде направена без комисиона във всеки филиал на Бундесбанк.

В изключителни случаи централната банка приемаше също излезли от обращение банкноти и монети по пощата, изпращайки обратно на подателя евро. Според публикуваните данни през последната година германците са обменили около 100 млн. марки, получавайки за тях близо 51 млн. евро.

Анкети сочат, че около половината германци все още пазят германски марки /на снимката/. Най-големи количества държат колекционери и пенсионери, които не искат да се разделят със старите пари от носталгия. Най-популярна е банкнотата от 10 марки – от нея се пазят около 72 млн. броя.

Курсът марка-евро не бива да ни учудва – 1,95583 дойче марки за 1 евро.Този курс ни напомня и за съществуващия у нас курс лев-евро, който беше съобразен с факта, че лева беше фиксиран към немската марка след паричната реформа през 90-те години у нас според изискванията на валутния борд. Тогава българските банкери, специалисти и експерти се разделиха на два основни лагера – за фиксиране към долара и за прикрепване към марката. Победиха в крайна сметка проевропейските настроения и левът беше „вързан“ за марката. Което, години по-късно, когато започна сериозен срив на американската валута, беше особен  повод за гордост у „маркофилите“.

Стефан ПРОНЧЕВ