Някой да каже къде отиваме

Той включва 8 конкретни мерки, които трябва да доведат до 3 неща: 70 хиляди нови домове и улеснения за тези, които купуват първо жилище; съживяване на строителството и създаване на 140 хиляди нови работни места; 40 милиарда паунда държавни гаранции за инфраструктурни проекти. Кратко, ясно и разбираемо за всички. Така с наближаването на края на мандата избирателите ще могат да проверят дали тези конкретни обещания са изпълнени.
 
Ако досега не сте намирали прилика между Бойко Борисов и Дейвид Камерън, то днес няма как да не забележим, че премиерите и на България, и на Обединеното кралство вече насочват вниманието си към безработицата и говорят за необходимостта от разкриване на нови работни места. „Правителството запретва ръкави, за да „запали“ отново икономиката“, казва Камерън. “В момента трябва да се концентрираме в създаването на работни места, защото това е единственият проблем пред правителството и, разбира се, пред хората”, казва Борисов.Първият предлага 8 конкретни мерки и сам си поставя целите. Според втория „лекът е в концесиите и подобни инструменти, които да създават работни места“. Кои концесии, колко работни места, кога? Няма отговори.
Ще кажете, че вероятно англичаните са по-притиснати от безработицата и затова им се налага спешно да приемат план за преодоляването й. Пък ние тук имаме финансова стабилност, а кризата са ни я изпратили англичаните и другите западняци. Само че това не е вярно. Безработицата там вече спада и през август е 8%. В България безработицата продължава да се покачва и в края на лятото вече е 12.4%. Стига толкова английски примери.
Подходът или по-точно, липсата на подход и план за създаване на нови работни места, е само най-наболелият пример за политиката на парче, която това правителство упорито следва вече повече от три години. Виждаме министърът на икономиката Делян Добрев да се прави на шаман и да прогнозира накъде ще върви международната цена на петрола. Виждаме и министърът на труда Тотю Младенов лично да раздава помощи на калпак на пострадали хора било от наводнение, било от земетресение. Но не виждаме първият да казва каква точно икономика изграждаме, нито виждаме вторият да казва как и колко работни места ще бъдат създадени. И кога, разбира се. А точно това им е работата.
Енергията отива в измисляне на стандарти за храните, в намиране на спонсори на футболни клубове, в дарения за градове и села. И магистрали. Лично аз обичам да пътувам и предпочитам това да става по нови и хубави пътища. Страхотно е да има магистрали, но те не дават отговор на въпроса Накъде отиваме. В конкретния случай и „към Бургас“ е верен отговор, но по-важен е генералният отговор, който да ни каже каква е целта на управлението и каква България и каква икономика ще ни оставят. Защото магистрали има и в Гърция, и в Германия, и в Саудитска Арабия, но страната ни няма как да заприлича и на трите едновременно.
Премиерът Борисов е изключително прав, че най-големият проблем в момента е покачването на безработицата, а най-главната задача е да бъдат намерени пътища за създаване на нови работни места. Точно колкото е прав обаче, точно толкова безидейно изглежда правителството, изправено пред тази задача. Докато правителствата в Европа изработват поредните си антикризисни програми с конкретни мерки и конкретни цели, тук основната новина от сферата на икономиката е битова, дори твърде битова. 14 чиновници от дирекция „Туризъм“ на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма били преместени да работят в Пловдив. Научихме как нямат още кафемашина на работното място, колко наем ще плащат за новите си жилища и как първата вечер са спали на свещи. В същото време покрай новината за високи приходи на хотелиерите по Черноморието този сезон, дойде и равносметката, че близо една пета от ресторантите край брега са фалирали, а европейски издания продължават да публикуват репортажи за евтините грехове, които можеш да си купиш в България. Очевидно това не е устойчива картина, но ресорното министерство не е представило визия за бъдещето на туризма след една, пет или двайсет години. Заети са с местенето.
В която и сфера да погледнем, положението е същото. Обсъждаме кой ще приватизира товарните превози на железниците, защо шефът на БДЖ е подал оставка, но не обсъждаме кога ще имаме съвременни и чисти влакове, как ще стане това и колко ще ни струва. Доскоро присъединяването на България към еврозоната беше официална цел. От изявление в чуждестранен вестник обаче научаваме, че това вече не е цел. Откога, защо, какъв е другият вариант? Няма отговори.
Понякога все пак управляващите осъзнават, че без ясна визия и предварително заявени принципи е трудно да вървиш напред. Пресен пример е решението на правителството да започне подготовката на документ за принципите на отношенията на България със съседните държави. В последната година от управлението това може да звучи и твърде закъсняло, но все пак е в правилната посока. Защото както много добре знаят читателите на „Мечо пух“, когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде.

блог на Иван Бедров