Оманската оферта за КТБ: Тайно и с държавни средства

Оманският фонд е предложил на БНБ да преструктурира Корпоративна търговска банка (КТБ) по таен план, с държавни пари и с още някои „непосочени акционери и потенциални инвеститори“. Това става ясно от прессъобщение на централната банка за постъпило писмо с оферта за изготвяне на план за преструктуриране. Съобщението беше разпространено от БНБ в сряда късно вечерта.

За пръв път става ясно и името на виенския фонд, който се виждаше с премиер и финансов министър. Участникът е австрийският EPIC (European Privatization&Investment Corporation), базиран във Виена, който има и консултантска дейност, и звено за директни инвестиции. EPIC са посочени като финансов консултант на консорциума около Оманския фонд. Според съобщението той е „между Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната Оман, други непосочени акционери и потенциални инвеститори.

От БНБ посочват още, че до края на работния ден на 10 септември 2014 г. при тях „не е постъпило никакво предложение от страна на мажоритарния собственик на капитала на банкова група КТБ г-н Цветан Василев“. Неотдавна в свое изявление обаче Василев беше посочил, че работи заедно с оманските акционери за преструктуриране на КТБ.

Преди ден дойде и друго синхронно действие. Пред Reuters Даруиш ал Балуши, председател на Оманския фонд и финансов министър на Оман, е посочил, че банката сама по себе си няма проблеми, свързани с финансовото й положение, активите или представянето си. „Това има общо с правителството и регулаторите в тази страна“, е посочил още Ал Балуши, без да дава повече подробности. Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев в своите обръщения също посочва правителството и БНБ като основни изпълнителни на „сценарий“.

Искане за държавни пари

От БНБ посочват, че „с това писмо се предлага сключване на договор за неразкриване на информация между EPIC, правителството и Българската народна банка, на основата на който EPIC да имат достъп до непублична информация за КТБ и да водят разговори с правителството и БНБ с цел изготвяне на план за преструктуриране на КТБ, който да отговаря на правилата и изискванията за държавна помощ в Европейския съюз“.

Това не е първото писмо, от което става ясно, че вторият по големина акционер в КТБ – Оманският фонд (30% от капитала), предлага услугите си за спасяване на банката, но с искане и на пари от държавата за КТБ. В съобщение на БНБ от 1 септември за получените отговори на поканите към основните акционери се казва, че оманският фонд „заявява намерение за създаване на консорциум от инвеститори, които ще направят предложение за преструктуриране на КТБ. Това предложение ще бъде основано на оценката на активите, която в момента се извършва от квесторите; на допълнителна оценка („дю дилиджънс“) и на адекватна държавна подкрепа от страна на българското правителство“.

При европейската практика по оказване на държавна помощ и влизане на държавата като собственик в банки срещу получени средства те се предоставят за определен период от време, след което банката си намира нови инвеститори, които вливат свеж капитал, връща парите на държавата и тя излиза като акционер. Схемата включва и участие на държавата в управлението на съответната банка. Така не става много ясно защо в България държавата трябва да се включва в преструктуриране на банка от досегашните й частни акционери, които с действия или бездействия са допуснали отпускане на над 4 млрд. лв. кредити на свързани лица.

Мълчание

Писмото в БНБ от 10 септември е изпратено от EPIC „като финансов консултант с изключителни права, избран от консорциума“. От регулатора посочват, че то не съдържа конкретни параметри за финансови и правни ангажименти от подателя, но го определят като „важна част от процеса на търсене на решение от страна на акционерите и други потенциални инвеститори“ и „ще бъде разгледано внимателно от БНБ и в координация с правителството своевременно ще вземе отношение по направеното предложение“.
Запитан за повече подробности около намеренията за изготвянето на план за преструктуриране на КТБ, за планирани инвестиции за капитал и ликвидност и пр., управляващият партньор на EPIC Петер Голдшайдер посочи пред „Капитал“, че компанията няма да коментира нищо повече от оповестената вече информация.

От съобщението на БНБ става ясно още, че единственият ясен евентуален инвеститор от формирания консорциум е Оманският фонд. Цветан Василев на този етап не се включва в спасяване на банката, поне не с името си. В едно от редовните си обръщения, които прави от чужбина на своя интернет страница от 25 август, Василев обаче посочва „усилено продължавам да работя върху модела за преструктуриране на банката съвместно с партньорите от Фонда на Султаната Оман и други заинтересовани инвеститори“. Това обръщение от 25 август е последното до момента на страницата на Василев, който по последна информация на адвоката му се намира в Белград.

БНБ изпрати писма до двата най-големи акционера в КТБ – „Бромак“ на Цветан Василев и Оманския фонд, на 22 август с искане до 31 август да представят „конкретни предложения за ангажимент за потенциална капиталова и ликвидна подкрепа на КТБ в съответствие с действащото законодателство в България и ЕС“.

КТБ беше поставена под специален надзор на 20 юни 2014 г. и вече трети месец не се предприемат никакви действия по отношение на банката – оздравяване или обявяване в несъстоятелност. До момента от БНБ не са обявили има или не банката капиталов недостиг (т.нар. капиталова дупка), обосновавайки се първоначално, че липсват кредитни досиета, а впоследствие и с необходимост от нова цялостна оценка на активите на банката. Такава ще бъде направена от средата на септември и ще продължи до 20 октомври според официално обявени намерения на БНБ от края на юли.