Оптимизъм напук на (евро)песимизма и студа

В края на декември 31% от българите не се чувстват европейци, година по-рано делът им е бил 32%, а в годината на присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) – 31%*. Ако всяка година намалява европесимизмът с 1%, българите ще се почувстват истински европейци едва към 2040 г.! В момента едва 23% смятат, че са европейци не само по географски причини, а на 39% им е все едно дали България е част от ЕС или не. Май от пиене на студена вода чашата на оптимизма ни (о)става все по-празна.
Негативните асоциации на средностатистическия българин за ЕС са свързани предимно с неща като престъпност или високи цени. На бай Иван не му пука за проблемите на шефа му заради забавените с над половин година плащания по вече одобрения му европроект. За бай Иван е по-важно това, че вече може да пътува само с личната си карта и дори да се премести да живее и работи в друга държава, където да получава по-голяма осигуровка и заплата. Да, у нас го задържа само това, че тук няма да е пришълецът чужденец, а ще тежи на мястото си. С други думи, за него ЕС е нещо хубаво, стига да не е в България… Кризата обаче уби и малкото останал еврооптимизъм. Голяма част от външната ни търговия и преки чуждестранни инвестиции идват от държави членки на общността, а те се свиха. На принципа на скачените съдове нямаше как спадът да не подмине и България.
Възможностите за работа в чужбина изведнъж намаляха и дори емигрантите от български произход решиха, че е крайно време да преоткрият България. А разходките зад граница за последната година станаха все по-редки.
И каква всъщност ни е ползата да сме в ЕС, вече се пита бай Иван. Сега не го искат за шофьор в Германия, няма пари да заведе жена си на почивка в Италия, а шефът му отдавна спря командировките в чужбина, защото бюджетът на фирмата тотално се обърка покрай започнатите модернизации с недошли европари… Най-големият парадокс е, че докато българинът е по-скоро песимист за своето собствено бъдеще (54% от отговорилите в анкета на АССА-М), за това на България той е по-скоро оптимист (62% от отговорите в същата анкета). На това му се казва оптимизъм напук на песимизма, напук на европроблемите и напук на кризата! Българинът толкова отчаяно е комлексиран и не смята, че ситуацията за него ще се подобри, но за сметка на това явно разчита на другите, може би на новите управляващи, на по-доброто европейско бъдеще или на нещо друго, което с магия да “го оправи”.
Да, може би е важно да си оптимист въпреки всичко песимистично, което те заобикаля. Най-малкото на принципа на внушението понякога се случват и добри неща. Така че всяка сутрин, като се събудите, си повтаряйте мантрата: Аз съм българин, аз съм европеец, аз мога да работя и в България, и навсякъде по света, но избирам да остана тук, защото ще ми е по-добре и тепърва ще се случват хубави неща. И току-виж магията се случила…

*Данните са от проучване на социологическата агенция АССА-М по поръчка на евродепутата Илияна Йотова за обществените нагласи на българите в края на третата година от присъединяването на България към ЕС.