Осигурените са се стопили за една година с 230 000.

На фона на намерението на управляващите да спрат пенсионната реформа, което ще отпуши вълна от нови пенсионери,НОИ изнесе поредните данни за все по-силната зависимост на осигурителната система от данъците вместо от осигуровките.

Според тях броят на пенсионери и осигурени почти се е изравнил, а хората, които внасят пари в НОИ, са намалели драстично.

С над 230 000 души по-малко са се осигурявали през първото тримесечие на 2013 г.спрямо същия период година по-рано, показват данните на НОИ. Вноски са правили 2.5 млн. българи, докато през 2012 г. те са били малко под 2.74 млн. души. Това е най-драстичният спад на осигурени от началото на кризата.

В същото време според НСИзаетите българи не са намалели и са били 2.8 млн.за първото тримесечие на м.г. и на 2013 г., което означава, че се задълбочава тенденцията все повече хора да работят, без да се осигуряват.

Според експерти причината за това е вниското доверие в осигурителната система, която гарантира все по-малко права и по-ниски обезщетения заради затегнатите от предишните управляващи условия за получаването им.

Въпреки намалението на пенсионерите с 21 000 души за година – от 2.228 млн. средно през януари – март 2012 г. до 2.207 за същия период през тази, заради драстичния спад на осигурените все по-малко работещи изхранват все повече пенсионери.

За тримесечието на вноските на 100 работещи са разчитали над 88 пенсионери, докато за същия период година по-рано т.нар. коефициент на зависимост е бил 100 към 81. Единствено между 2000 и 2005 г., когато имаше тежка пенсионна реформа с плавно, но драстично увеличение на изискуемия стаж и възраст, коефициентът на зависимост е бил по-висок, а в част от периода дори пенсионерите са били повече от осигурените.

Експерти припомнят, чепри промени в условията за пенсиониране винаги има наплив от желаещи да си докарат сигурни пенсионни доходи, като се възползват от по-леките изисквания. Подобен ефект се наблюдаваше през 2011 и 2012 г., когато първо отпадна т.нар. точкова система. Тя позволяваше по-лесно пенсиониране при недостигащ стаж, а след това започна увеличението с по 4 месеца на годините за пенсия и труд. Дори и тогава коефициентът на зависимост беше много по-нисък – 100 осигурени през 2011 г. са изработили доходите на по-малко от 80 пенсионери, през цялата 2012 г. – на 80.

Точно когато по-тежките изисквания за пенсиониране започнаха да дават резултат и НОИ да отчита сериозно намаление на новите пенсионери, сегашните управляващи от БСП са подготвили законодателни промени, които ще вкарат в системата допълнително 57 000 души до края на 2015 г., показват разчетите на осигурителния институт.

В парламента вече са предложени промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се стопира увеличението с по 4 месеца на изискуемия стаж и възраст на нивата от 2013 г.

В момента жените се пенсионират при 34 г. и 8 месеца стаж и 60 г. и 8 месеца възраст, а мъжете – съответно при 37 г. и 8 месеца и 63 г. и 8 месеца.Увеличението трябваше да продължи, докато годините станат за жените 37 г. стаж и 63 г. възраст, за мъжете съответно 40 г. и 65 г. Спирането на реформата ще струва на НОИ 185 млн. лв. само за следващите три години, а в дългосрочен план ще трябват допълнително над милиард лева спрямо сегашното законодателство.

От БСП обаче дадоха да се разбере, че въпреки тревожните актюерски разчети за бъдещето на системата, над 50% от която и в момента се издържат от данъци, те не смятат да се откажат от намерението си да спрат реформата. При товане планират в дългосрочен план ново увеличение на възрастта, за което настояват и родните, и европейските експерти. Такате ще оставят тежките реформи на следващите управления.