Особености на банковата и финансовата криза от 2006-2009 г. – ІІ част
Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“
С огромни усилия както в международен, така и в национален мащаб, с цената на рязко увеличаване на държавния дълг и невиждано по своите размери отслабване на паричната политика депресия като тази през 30-те години беше избегната. Но както много неща в този живот и банковата и финансова криза потъва постепенно в забвение, напълно в духа на притчата за Соломоновия слуга. Цар Соломон имал един слуга, който по всеки повод, добър или лош, обичал да казва: „И това ще отмине”.
Сега всеки говори за кризата в Гърция, в периферийните страни на Еврозоната, за криза на общата европейска валута – еврото. Банковата и финансовата криза 2006 – 2009 г. е просто забравена и предадена на историята. Силно поодрасканият имидж на банкерите е полиран и техният поставен под въпрос съмнителен социален статус изчистен. За разлика от предишните финансови кризи, кризата от 2006 – 2009 г. достигна нови измерения по отношение на:
степента на комплектност (тя нагледно показа на света огромните рискове, които крие в себе си модерния, глобално функциониращ финансов сектор);
отражението й върху реалната икономика (кризата хвърли САЩ и Европа в дълбока и продължителна рецесия);
размера на унищожените имуществени активи и размера на списванията в балансите на банките;
размера на държавната намеса за спасяване на изпадналия в екзистенциална опасност банков сектор;
ерозията на държавните финанси в редица страни като следствие на държавните мерки за спасяване на банковия сектор.
По-важните последствия от кризата с дълговременно действие са:
безпрецедентната по своя размер и обхват държавна намеса в банковия сектор и трансформацията на кризата в криза на държавния дълг (спасяването на банките пророди значителни бюджетни разходи, които доведоха до рязко покачване на държавния дълг и възникването на проблеми по неговото рефинансиране);
сериозни усилия за радикално нова финансова архитектура в световен мащаб;
фундаментална дискусия по въпросите на регулирането и надзора върху финансовите институции;
рязко нарастване на потенциала на социално напрежение (рязко увеличаване на задлъжнялостта на американските домакинства и броя на семействата, лишили се от жилище; огромни проблеми за милиони домакинства в Средна и Източна Европа във връзка с обслужването на ипотечните кредити в чуждестранна валута в резултат на обезценяването на националните валути като следствие от кризата; радикално съкращаване на социалните разходи в бюджета, наложено от рестриктивните мерки, приети за овладяване на експлодиращия държавен дълг; много висока безработица в твърде бавно излизащите от кризата икономики, особено сред младото поколение).
Както изследователите, така и участниците на пазара са единни в мнението, че кризата е резултат на взаимодействието на редица фактори.
Най-често споменаваните са следните:
„евтини” пари в огромно количество в резултат на агресивната парична политика на американската централна банка – Федералния резерв;
недостатъчна капитализация на банките и изключително висока степен на задлъжнялост на паричния и капиталовия пазар;
недостатъчен обхват на рисковете в и извън балансите на банките, както и ниско качество на системите и инструментариума за управление на риска;
опростени процедури при предоставянето на кредити, довели до повърхностна оценка на поеманите рискове, разгръщане на необосновано голяма активност на финансовите пазари за сметка на традиционната кредитна дейност и форсиране на търговията с финансови инструменти за собствена сметка с цел реализация на бърза печалба;
прилагането на системи за стимулиране и заплащане на труда на основата на постигането на кратковременни стопански резултати (печалба);
недостатъчно ефективен надзор;
липса на международни стандарти за осъществяване на банкова дейност;
съмнителната роля на рейтинговите агенции както по отношение на раздадените от тях рейтинги за отделните финансови инструменти, така и по отношение консултантската им дейност за техните емитенти.
Очаквайте продължение…