Особености на банковата и финансовата криза от 2006-2009 г. – I част

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“

Началото на последната (засега!) банкова и финансова криза бележат появилите се през втората половина на 2006 г. смущения на пазара за ипотечни кредити за лица с по-ниска от нормалната кредитоспособност в САЩ. Своята кулминация тя достигна през средата на септември 2008 г., когато една от водещите инвестиционни банки в света Lehman Brothers изпадна в несъстоятелност. По своята разрушителна сила последната банкова и финансова криза е втората най-голяма криза след Великата депресия през 30-те години на миналия век и най-сериозната след Втората световна война.

Резултат от процеса на глобализация е безпорно високата степен на взаимно влияние и взаимозависимост на финансовите пазари по целия свят. С други думи, възникването на пазарни смущения в една част на света могат лесно да се пренесат в другите му части. Глобализацията направи световната банкова и финансова система значително по-уязвима и лесно ранима. Това е може би най-специфичната особеност на последната банкова и финансова криза. Именно тази уязвимост и ранимост позволи сравнително неголямата по своя обхват криза на пазара за ипотечни кредити за лица с по-ниска от нормалната кредитоспособност в САЩ да се пренесе с различна сила върху финансовите пазари по другите части на света. В резултат на това многобройни финансови институти изпаднаха в несъстоятелност и трябваше да бъдат ликвидирани, други успяха да оцелеят само благодарение на държавната намеса по пътя на рекапитализация чрез значително държавно участие, държавни гаранции за техните задължения и осигуряване на достатъчна ликвидност от страна на централните банки.

Реалната икономика изпадна в рецесия. В края на 2010 г. само в САЩ броят на безработните и частично заетите достигна 26 милиона души. 4,5 милиона семейства се лишиха от собствения си дом поради невъзможността да обслужват ипотечните заеми. Семейно състояние, в т.ч. спестявания и пенсионни схеми в размер на 11 трилиона щ.д. беше унищожено.[1] Ако към тези загуби се добавят и загубите в другите части на света, то веднага става ясно, че последствията от банковата и финансовата криза ще могат да бъдат преодоляни едва след много години, дори десетилетия.

Много известни икономисти изказваха опасения и тревога от развитието на определени тенценции в отделни сегменти на финансовия пазар, но нито един от тях не можа да предвиди настъпването на кризата. През 70-те години на миналия век бяха направени сериозни научни изследвания с цел разработването на инструментариум, позволяващ разкриването на зараждаща се криза, за да могат да се вземат своевременни мерки за ограничаване на нейната разрушителна сила с помощта на стопанската и паричната политика. Но така или иначе не се стигна до задоволителни резултати.

Очаквайте продължение…

[1] The Financial Crisis Inquiry Report, www.fcic.gov.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *