Отдавна чаканите отговори на въпросите около кредитните рейтинги

New York Times Вдигнете ръка, ако можете да обясните защо някой би вярвал все още в кредитните рейтинги. Един от най-натрапчивите въпроси около финансовата криза е как върхушката на кредитните рейтинги толкова се обърка, и то за толкова дълго време. Как столетни институции като Moody’s Investors Service даваха рейтинг ААА на високорискови облигации? Време е, всъщност крайно време, Вашингтон да получи някои отговори. Защото въпреки приказките за промяна компаниите, които доминират бизнеса с рейтинги, се надяват да избегнат радикалните реформи, за които призовават критиците им. В сряда Комисията за разследване на финансовата криза – федерален панел, който ще разнищва основните причини за колапса, ще разпита рейтинговата индустрия за многото й неуспехи по време на изслушване. Никак не липсват трудни въпроси, а най-големият е: как можем да попречим на тези институции и понякога абсурдните им оценки да застрашат отново финансовата система? Малко нови играчи Подобно на много играчи от Уолстрийт, индустрията на кредитните рейтинги до голяма степен върна облика си отпреди кризата – могъща, рентабилна и защитена. Малко са новите играчи, които искат да пробият в бизнеса, но старите гардове – Moody’s, Standard & Poor’s и Fitch, продължават да се разпореждат в сектора. Ипотечният срив оголи конфликтите в самото ядро на установения рейтингов олигопол. Рецензиите за ресторантите може да звучат подозрително, ако са били платени от самите оценявани. По същество това е начинът, по който работи и бизнесът с кредитни рейтинги. Дори сега, след всичко преживяно, на Moody’s, S.& P. и Fitch все още им се плаща от банките и компаниите, чиито ценни книжа оценяват. Уолстрийт е поизтощен тези дни от изслушвания, но насроченото за сряда в Ню Йорк със сигурност ще си навлече критиките на банковите кръгове. Да си имате работа с председателя и изпълнителен директор на Moody’s Corporation Реймънд Макданиъл, е все едно да работите с Уорън Бъфет, който случайно е най-големият акционер на Moody’s. Бъфет напоследък продаде част от акциите си в Moody’s, но предвид отдавнашната му асоциация с компанията и доходността, която тя предполага, панелът може да поиска да узнае какво мисли той за бизнеса с рейтинги и неговото минало, настояще и бъдеще. Изслушването може да е една от последните възможности обществото и Конгресът да научат как да направят основен ремонт на една система, която разори нацията, преди настоящият законопроект за реформа на финансовата регулация да бъде приет. За тази цел предлагаме няколко въпроса, които панелът може да зададе: Г-н Макданиъл, предвид очевидните провали на Moody’s и колегите й защо основните рейтингови компании трябва да задържат конкурентното си предимство, определено им от Комисията за ценните книжа и фондовите борси (SEC)? Moody’s и други големи агенции имат статут на национално признати рейтингови организации. Какви ползи им дава този статут? Какво може да е влиянието върху бизнеса и печалбите, ако титлата им бъде отнета? Какви конкретни промени сте направили в политиките, процедурите и подбора на персонала в резултат на финансовата криза и вашата роля в нея? По какъв начин правителството следва да тества на определено време рейтинговите агенции, за да провери дали да задържат специалния си статут? Защитете така наречения си бизнес модел на “емитент-плащания“ – идеята, че емитентите, а не инвеститорите, плащат за оценката. Сенатор Карл Левин, демократ от Мичиган, в миналото го определи като „все едно някоя от страните в съдебния спор да плаща заплатата на съдията“. Прав ли е сенатор Левин? С какво плащаният от емитента бизнес модел е по-добър от този на плащания от инвеститора освен с ползата за Moody’s? Предвид факта, че инвеститорите рядко са склонни да плащат за проучвания, какво ще се случи с бизнеса ви и с индустрията на ценните книжа, ако моделът с плащанията от емитента бъде определен като незаконен? През 2004 г. ФБР предупреди, че „в страната върлува епидемия от ипотечни измами“. Знаехте ли за това? Ако да, какви стъпки предприе Moody’s, за да е сигурна, че ипотечните инвестиции, чийто рейтинг определя, не са измамни? Как проследява Moody’s евентуална измама? Андрю Куомо, главен прокурор на Ню Йорк и кандидат за губернатор, разследва дали банките са разигравали рейтинговите фирми. Някой в Moody’s въобще притеснявал ли се е, че банките може едно да говорят, а друго да вършат? Ако да, прекрати ли Moody’s бизнеса си с тези банки и предупреди ли регулаторите? Ако не, защо? Уилям Акман, виден управител на хедж фонд, наскоро предложи агенциите да възприемат политиката „изчакай, за да определиш рейтинга“. Той иска агенциите да изчакват 60 дни, преди да сложат оценка на нова ценна книга, като така ще принудят и забързаните купувачи да се подготвят подобаващо. Акман предлага агенциите да възприемат модел „плащане за представяне“, който да възнаграждава точния рейтинг. Какво толкова лошо има в това? Конфликт на интереси Сенатор Ал Франкен, демократ от Минесота, включи клауза в последния законопроект, според която правителствен отдел ще действа като посредник между банките от Уолстрийт и рейтинговите агенции. Отделът ще възлага на агенциите да оценяват новите емисии книжа. Сенатор Франкен се надява, че това изискване би изкоренило конфликта на интереси и би попречило на агенциите да се съревновават за клиенти, като им предлагат по-висока оценка, отколкото заслужават ценните им книжа. Какво смятате за тази клауза? Миналия месец Moody’s разкри, че през март е получила официално предупреждение от SEC за плановете й да започне разследване срещу нея по обвинение, че е регистрирала подвеждащи описания на начина, по който е определена оценката. Защо чакахте близо два месеца, преди да съобщите за това предупреждение? В деня, в който Moody’s го е получила, вие сте продали акции на Moody’s на стойност $4,3 млн. по предварително изграден план. Обмислихте ли да не продавате акциите? И предупредихте ли Бъфет, най-големия ви акционер, за предупреждението? Защото фирмата му Berkshire Hathaway е продала акции на стойност $30 млн. още следващата седмица.