От голям шлем – три вътре

Когато Путин дойде в София през 2008 г., той се споразумя за три големи енергийни проекта с българския президент – “Бургас – Александруполис”, АЕЦ “Белене” и “Южен поток”. Тогава след като Първанов и Путин имаха приятелска вечеря в софийския бар “Синатра”, българският президент нарече това голям шлем по аналогия с големите турнири в мъжкия тенис.

След като в понеделник Владимир Путин обяви от Анкара, че Русия спира “Южен поток” и обвини за това директно България, равносметката с днешна дата от големия шлем е, че нито един от тези проекти не е видял бял свят.

В щаба на “24 часа” поканихме експерти да коментират спирането на “Южен поток”. Ето коментарите на Атанас Тасев, енергиен експерт, Румен Овчаров, бивш министър на икономиката и енергетиката, Илиян Василев, бивш посланик в Москва и експерт по енергийна сигурност, Васил Филипов, бивш изпълнителен директор на “Булгаргаз” и енергиен експерт.

Атанас Тасев:Все още изключвамнегативния сценарий

Все още изключвам негативния сценарий, защото политиката на Путин във външната енергийна дипломация е многоходова и не всичко, което излиза на повърхността, е реално. Той избра много интересeн момент, когато започва нов етап на разговорите между Русия и ЕС. Очевидно това е форма на натиск да се ускори този процес.

Проблемът “Южен поток” не е проблем на България, а на геополитическия конфликт в оста САЩ-ЕС-Русия. Докато този конфликт не се разреши, ние ще бъдем потърпевши.

Ако се реализира негативният сценарий, това означава че ние няма да транзитираме 63 млрд. куб. м газ, т.е. преставаме да бъдем разпределителен газов възел и той се мести южно от нашата граница – т.е. махаме машината за пари, която има оборот 400 млн. долара или евро. Това са нереализирани приходи. Да не говорим за неотворени работни места или за пропусната инфраструктура като нови заводи, оранжерии, жилища, консумиращи газ.

Илиян Василев:България дориможе да спечели

Г-н Путин действа по този начин, тъй като очевидно няма поле за допълнителни маневри. Корабът, който трябваше да започне полагането на тръби по морския участък, вече е в Черно море, тръбите са на пристанища Варна и Бургас, а няма яснота по морския участък в български териториални води и на сушата до станция Провадия. При това положение корабът не може да стои да бездейства, а да започне полагането на тръби до териториалните води е безсмислено.

Защо Путин избра Турция? Защото той няма много други подобни възможности да направи подобно внушение от европейска столица, тъй като посещенията му в Европа са ограничени. Затова той го прави от страна, от която посланието му може да се чуе в Европа и страна, която да демонстрира като алтернатива на Европа и ключов съюзник. Освен това Турция е избрана като тежест в хипотетичната алтернатива за входна точка на “Южен поток” през България.

Защо България попадна на мушката? Защото той смята, че България е слабото звено и защото неговото послание ще се подеме с ентусиазъм от националистически кръгове у нас, свързаните с Русия бизнес и политически кръгове, които са разчитали на този проект.

Знаете, че в “Южен поток” има идентифицирани поне един милиард евро, които са не бизнес претеглени разходи и които вероятно е трябвало да стигнат до съответните представители на тези бизнес среди. И тези хора очевидно ще тръгнат на всеоружие, както се казва, още повече че могат да канализират своето недоволство не само спрямо сегашното българско правителство, но и срещу другата цел на Москва – Европейския съюз. Защото позицията, която българското правителство зае – че сме за “Южен поток”, но по европейски правила, дава поле на тези среди да съсредоточат негодуванието спрямо ЕС плюс тихата надежда, че въз основа на това отрицание на ЕС у нас ще възникне някакъв нов евроскептицизъм, който ще смени политическите реалности в България в посока, която ще е по-изгодна за Русия.

Как ще се отрази икономически? По никакъв начин, защото този проект винаги е бил виртуален, виртуални са били ползите, само направените до този момент разходи са реални. Дори си мисля, че в последна сметка България може да спечели не само защото ще прекъсне връзките си с едни дестабилизиращи бизнес практики, които идват от Русия, но и защото ще видите, че този и следващите месеци ще има доста интензивна работа по алтернативни трасета, конектори, ще бъде възстановен интересът към някои проекти, вкл. към трасето на “Набуко”, инфраструктурни проекти на територията на България. Така че ще има доста интензивна бизнес дейност, която дори мисля, че ще подобри като балансираност газовия пазар и инфраструктура в България.

Според мен Путин е отчел гравитацията на икономиката и бизнеса най-накрая, защото този проект вече излезе като стойност прекалено скъп, направо влезе в стратосферата.

Когато започна преди години, се говореше за стойност от порядъка 20-25 млрд., след което последните изчисления бяха за над 50 милиарда, преди 8 месеца тези 50 милиарда бяха 1 трилион и 500 млрд. рубли, сега са 2 трилиона и 700 млрд. рубли.

Има няколко базисни икономически факта, които дори г-н Путин не може да пренебрегне, както се казва, президентът Путин не е по-силен от пазара. Първият факт е, че основната причина за “Южен поток” е, че италианските партньори понижиха статута на този проект от важен до неутрален. На принципа: ако някой го направи до нас, окей, но нямаме специален интерес. Второ, основната компаниея ЕНИ сключи договор с “Газпром” с референции към спот цени. Което от гледна точка на финансовото структуриране на проекта го затрудни изключително силно, защото за да е икономически печеливш и жизнеспособен, проектът трябва да има поне 15 г. сигурни прогнозируеми високи приходи, а те отсъстват. И ако беше спот пазар, нещата щяха да бъдат пазарно реферирани, но тъй като основната част от договорите на “Газпром” са нефтено индексирани, а при падащи цени на петрола приходите в балансите на “Газпром” падат, това не е добра перспектива. Още повече на фона на практически бездънните разходи, които се правят по проектите “Силата на Сибир“, за разработването на находищата в Източен Сибир, проекта за Алтайския газопровод.

Що се отнася до въпроса дали може да се очакват напрежения в българската политическа картина, не мога да ги изключвам. Още повече че ние сме свидетели как “Южен поток” и без това изявление на президента Путин генерира напрежение. Всъщност обслужващата го банка – КТБ, вече е на прага на несъстоятелност.

Румен Овчаров:Унищожихатри големипроекта

“Загубите от 400 млн. долара е доста занижена сума. Ако изчислим евентуалния транзит от 63 млрд. през България по сегашната транзитна такса, която Русия плаща за транзита за Турция, то сумата е около 600 млн. долара годишно.”

Пред Нова телевизия бившият енергиен министър Румен Овчаров коментира, че “никой от тези, които работиха по проекта, не каза каква транзитна такса се предвижда и се въртяха доста голяма смесица от числа, че 22 години няма да получаваме нищо.

Но загубите за България са очевидни – те са не само финансови, но и геостратегически, както и чисто политически“. Ако 30% от транзита на руски природен газ преминава през България, дали Русия няма да е зависима от нашата страна, запита Овчаров, според когото за България начинът за осигуряване на енергийна независимост е чрез взаимна зависимост. По думите му тези 63 млрд. ще минат през Турция. Ние ставаме територия, която няма да транзитира за други, но няма да транзитира и това, което транзитираше досега.

Очевидно, че правителството на ГЕРБ с подкрепата на Мартин Димитров ще остане в историята с унищожаването на три огромни инфраструктурни проекта, чрез които България не само можеше да излезе от икономическата криза, но и би могла да бъде съвсем друга страна.

Васил Филипов:Русия никогане е ималанамерениеда го строи

“Южен поток” е един проект – авантюра, едно неродено отроче, едно измамно намерение, което никога няма да се появи на бял свят. Руснаците просто не могат да го реализират.

Дълбоко убеден съм дори, че Русия никога не е имала намерение да строи подобно съоръжение. Преди години споделих, че този проект е намерение на Русия да изнудва Украйна. Тогава с просто око се виждаше, че руснаците имат желание да присвоят транзитната газопреносна мрежа на Украйна.

Русия блъфира, че ще изгражда “Южен поток” дълго време. Сред управляващите през годините се намериха рубладжии, които твърдят, без да доказват, че това е един високоефективен проект, че България има интерес, че България ще спечели от него. Този филм вече сме го гледали. Още по мое време искаха да вземат нашите газопроводи чрез техните наместници “Мултигруп” и “Топенерджи”.

Заплашиха, че ако не го сторим, ще построят “Син поток”. Присмях им се. Тогава отидоха да строят “Син поток”, но до 2000 г. нямаше техническа възможност за построяване, защото нямаше такава платформа. Сега филмът се повтаря с “Южен поток”. По проект трябваше да направят две тръби от 600 мм с дължина 394-395 км за 2 млрд. долара.

Вместо това за 2 г. построиха една тръба за 5 милиарда долара, т.е. пет пъти по-скъпо съоръжение от предвиденото в работния проект. Така се стигна и до “Южен поток”. Този проект беше замислен, за да се изнудва Украйна и да й се вземе газопреносната мрежа, националното богатство.

На концесия ли, под наем ли – те са комбинативни да измислят начини, но целта беше само и само да сложат ръка върху Украйна.

Дори аз като експерт не мога вече да предположа на каква цена биха го обявили това съоръжение „Южен поток”, след като ви дадох пример, че една тръба 394 км струваше 5 млрд.

“Южен поток” беше едно нечистоплътно намерение, в което въведоха и нашата държава да става съучастник и акционер. Никой не може да предположи колко милиарда щяха да бъдат вложени нахалост.

А ако беше се построил, България щеше да изгуби над 2 милиарда долара и щяхме да плащаме огромни суми, много милиарди на Русия от транзитни такси. Този проект беше пагубен. Но аз се опитвам да разбера все пак кой какво подписа по “Южен поток”. Това трябва да излезе наяве в пълния си блясък. Може би вече са договорили някакви лични ефекти. Може и да са им преведени част от бъдещите хонорари – особено ако вече са подписали някакви документи. (Пред фактор.бг)