Очаква се увеличение на приходите от плоския данък

Нови данни на Министерството на финансите показват как са се качвали през годините доходите на българите и какво се случва с приходите от т. нар. плосък данък – със ставка от 10% за всички.

През миналата година всички приходи от облагането на доходите на физическите лица са били 2.153 млрд. лева, показва справка на МФ. За отиващата си 2016-а се очаква постъпленията от плоския данък да надхвърлят 2.8 млрд. лева. А догодина, ако няма някакви катаклизми, приходите от десятъка за първи път ще надхвърлят 3 млрд. лева. Това е записано в бюджет 2017. Данъкът върху доходите на физическите лица е третият по важност приходоизточник на хазната – след ДДС и акцизите. Точно заради това специалистите не препоръчват с него да се правят експерименти.

Друга справка на МФ ясно илюстрира как постъпленията от „десятъка“, който замени прогресивното облагане, растат през всички години от въвеждането му, дори и в най-критичните. През 2007 г. с до 2400 лева годишен доход за облагане са били близо 1.5 милиона души, а през 2015 г. в тази група влизат по-малко от 685 хиляди. За същия период данъкоплатците с доход за облагане над 7200 лева са се увеличи от половин милион на 1.176 милиона, сочи таблица, представена от министър Владислав Горанов по повод на депутатски въпрос. Доходът за облагане включва заплати, хонорари, наеми и др. и се получава, като от сумата се извадят различните удръжки – пенсионни и здравни осигуровки, вноски за майчинство, безработица, злополука и др.

Хората с доходи между 2400 лева и 3000 лева също намаляват значително – от 383 хиляди през 2007 г. на 135 хиляди души през миналата година. Увеличават се и лицата с доход от 3000 до 7200 лв.

Числата ясно казват, че плоският данък постига изсветляване на доходите, коментира вчера пред в. „Сега“ депутатът Мартин Димитров, задал въпроса към министър Горанов. За съжаление досега МФ не е предоставило анализ до каква степен неотклонното повишаване на приходите се дължи на ефекта на изсветляване, доколко е свързано с ръста на икономиката, на възнагражденията и на работните места и какво е влиянието на административното вдигане на минималната заплата.

Повод за питането на Мартин Димитров, който е от Гражданската квота на Реформаторския блок, са атаките на БСП срещу плоския данък. Поредният щурм на социалистите бе покрай приемането на пакета от данъчни закони за 2017 г. Социалистите лансираха скала с необлагаем минимум, базиращ се на минималната заплата, с няколко „етажа“ и с 27% ставка за най-високите доходи, пише в. Сега. Дори експерти, които подлагат на съмнение „справедливостта“ на плоския данък, коментираха, че „скалата“ на БСП е вид популизъм.

Министерството на финансите изчисли, че предложението на социалистите гарантира 1.2 млрд. лева срив на приходите от подоходния данък при 420 лева минимална заплата, а при 460 лева, колкото става минималната заплата от 1 януари, загубата за бюджета би била около 1.5 млрд. лв.

Факти

„На фона на резкия спад на общите данъчни приходи в републиканския бюджет през 2009 г. приходите от данъка върху доходите на физическите лица продължиха да растат – и това, при положение че над 100 000 работни места бяха закрити само през 2009 г. Единственото обяснение за разминаването между динамиката в приходите от данъка върху доходите и тази в броя на работещите е изсветляване на икономиката, и то точно при трудовите доходи“, се посочва в доклад на Института за пазарна икономика.

 

 

 

 

 

financebg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *