Още една царица на дълговете

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: И Хърватия затяга колана

Само през 2009 година държавните дългове на Хърватия нараснаха с почти 20 процента. Единственият стимул на хърватите в момента е заплануваното приемане на страната в Европейския съюз. Доколко тревожна е ситуацията?

 
„Дали Хърватия не е застрашена от съдбата на Гърция? Този тревожен въпрос задава фондация Конрад Аденауер в новия доклад за състоянието на страните, кандидатстващи за членство в Европейския съюз. В продължение на десет години дълговете на Хърватия нараснаха почти двойно. Само през миналата година година дълговете са се увеличили с 19,8 процента. 
Кредитите – дефицитна стока
„Държавните дългове възлизат на близо 95 процента от брутния вътрешен продукт. Публичният сектор обаче носи минимална отговорност за това“, казва австрийският търговски представител в Загреб Роман Раух. Затова Раух не иска и да чуе за за евентуален гръцки сценарий в Хърватия. „По-скоро страната трябва да се бори с внесени отвън проблеми”, убеден е той. „Сега кредитите и държавните облигации, които хърватската държава ще трябва да издаде, са станали значително по-скъпи“, казва австрийският експерт.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Пенсионерите ще трябва да преживяват с по-ниски пенсии
Хърватия се нуждае спешно от финансови средства, тъй като се възстановява твърде бавно от икономическата криза. Миналата година икономическият капацитет падна с шест процента. Докато държави като Полша и Чехия тази година отново бележат силен стопански ръст, икономиката на Хърватия ще преодолее най-ниската си точка едва през есента, смята австрийският търговски представител в Загреб.
Поради новооткритата предпазливост предимно от австрийските банки в Хърватия, понастоящем кредитите са дефицитен артикул. Банките предпочитат да държат парите в сейфове, вместо да дават заеми на несигурни длъжници. Също и чуждестранните инвестиции се сринаха през 2009 с над 50 процента.
В ЕС – през 2012 или по-късно?
Новото правителство в Загреб прокламира в края на миналия месец „най-големия реформаторски пакет в историята на Хърватия”. Намаляват се пенсии. Ограничават се държавни разходи. Новите задължения ще бъдат свити на под три процента от брутния вътрешен продукт.
Реализирането на реформите обаче няма да е лесно. В Хърватия има триста хиляди безработни – колкото Австрия, която има двойно по-голям брой на населението. Като единствен стимул се смята заплануваното за 2012 година влизане на страната в Европейския съюз. Австрийският търговски представител в Загреб Роман Раух обаче не очаква евентуално приемане на Хърватия в Еврпейския съюз преди 2013.
 
 

Дойче веле