Парите за българските фермери са тук – вземете ги!

Какво трябва да направят земеделските стопани, за да стигнат до дългоочакваните пари от европейските институции за българското земеделие? И по-конкретно – какви стъпки да извървят онези, които все още не са се регистрирали? Къде да отидат и какво пък да предприемат други, за да получат субсидии за следващата година? А тези, които вече са се регистрирали – кога и как ще получат обещаните средства?

Преди всичко – добре е те да знаят някои основни факти като този, че България излезе от специалния мониторингов режим на ЕС в областта на земеделието и се изравни с останалите 26 страни-членки с решение на Европейската комисия. С това на практика държавата ни се приобщи към нормалната процедура на одит и контрол на средствата по Общата селскостопанска политика (ОСП), което от своя страна означава не само редовен контрол от еврокомисията, но и периодични доклади през годината. Процесът завършва с ежегодна оценка на ЕК относно коректността на извършените плащания. Какви са обаче механизмите и процедурите, които всеки стопанин трябва да извърви по пътя до получаване на своите инвестиции?

Това са основните въпроси, на които заетите в отрасъла трябва да получат точни и изчерпателни отговори, за да може финансовият ресурс от милиарди евро да бъде усвоен, а земеделието ни да стане доходоносен и конкурентноспособен сектор.

Земеделските стопани, които не са се регистрирали и не са подали заявления тази година трябва да посетят Общинските служби „Земеделие и гори“ и да регистрират ползваните от тях площи, обяснява министърът на земеделието и продоволствието Нихат Кабил. Те ще получат картите си за ползваните площи и на тази основа могат да подадат заявленията си за единно плащане на площ, което ще важи от 1 март до 15 май 2008 г. Исканията следва да се отправят към Разплащателната агенция (всяка година през този период се подават заявленията за плащане на площ).

Регистрираните земеделски производители също трябва да подадат своите заявления от 1 март до 15 май 2008 г. (без отново да се регистрират), за да получат субсидиите си за директните плащания за следващата година.

Подадените валидни заявления за подпомагане на площ за 2007 г. са 79 050 и обхващат 33 млн. 540 хил. дка обработваема земеделска площ. Субсидиите за 2007 г. ще се изплащат от началото на декември тази година поетапно до месец февруари 2008 г. Изплащането ще става само и единствено по банков път, като за 2007 г. земеделските стопани ще получат около 14 лв. на декар (заедно с националното съфинансиране).

По Схемата за единно плащане на площ са кандидатствали 78 890 земеделски стопани за 33 млн. 815 хил. дка, информира министърът. За национални доплащания кандидатствалите са 61 445 земеделски стопани за 28 млн. 459 хил. дка. За необлагодетелствани райони са подадени 30 хил. 921 заявления за 4 млн. 537 хил. дка.

Българските фермери ще са първите в държавата, които ще получат средства от ЕС след приемането на България в съюза. В техните среди обаче все по-често се задава въпросът – ще устоим ли на конкуренцията в условията на Евросъюза? Стопаните смятат, че селското стопанство е все още в неблагоприятна ситуация, защото в предприсъединителните програми парите за него не са достигали. Дали ще се оправдаят страховете им?

Според заместник-министъра на земеделието и продоволствието Светла Бъчварова това категорично не е така. Българските фермери ще получат една сериозна финансова подкрепа, в сравнение с това, което са получавали досега, казва тя. Над 130 земеделски производители ще имат достъп до директните плащания и единственото условие да се получат тези пари е да обработват земя и да са регистрирани като земеделски производители. В резултат на тази финансова подкрепа земеделските стопанства могат да си направят инвестиционна програма и да кандидатстват с проекти за развитие на селските райони за инвестиционни кредити, които са с по-голям процент субсидия. Така те ще могат да стабилизират и разрастват производството си и да бъдат конкурентноспособни на пазара с фермерите от останалите европейски държави.

Значението на Програмата за развитието на селските райони 2007-2013 г. е много голямо за българското земеделие и нейното прилагане през следващите седем години ще изиграе важна и решителна роля за развитието на нашето земеделие, смята земеделският министър. Кой ще може да кандидатства по нея, какви проекти ще предизвикат най-голям интерес?

Средствата за седемгодишния период по Програмата за развитие на селските райони са 3 млрд. 242 млн. евро и са шест пъти повече от тези по програма САПАРД. Освен това 30% от финансовия ресурс на Програмата са предвидени за дейности извън земеделието – може да се кандидатства с инфраструктурни, туристически и културни проекти. Това ще даде възможност на много общини да обновят селата си и да ги направят по-добро място за живеене, коментира министър Кабил.

Точният размер на предвидените за усвояване средства за целия програмен период 2007-2013 г. е 3 241 938 392 евро, от които 2 609 098 596 евро, или 80 на сто, са от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 632 839 796 евро, или 20 на сто, са от държавния бюджет.

Дефинираните в Националния стратегически план за развитие на земеделието ни три основни цели, ще бъдат постигнати чрез прилагането на 22-те мерки, включени в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Те са групирани в четирите приоритетни оси. Ос 1 е за „Подобряване на конкурентоспособността на земеделския и горски сектори“, Ос 2 е за „Подобряване на околната среда и селската природа (управление на земята)“; Ос 3 – за „Подобряване на качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика“ и Ос 4 се нарича „ЛИДЕР“.

По мерките от Ос -1 могат да кандидатстват регистрирани земеделски производители, организации на производители, собственици на гори и техни сдружения (включително общини), микро-, малки и средни предприятия, преработващи земеделска продукция. По мерките от Ос -2 може да кандидатстват земеделски производители от необлагодетелстваните райони, собственици на гори и техните сдружения. По мерките от Ос -3 – съответно земеделски производители и микро-предприятия, общините от селските райони, организации с нестопанска цел, включително читалища. По мерките от Ос -4 ще кандидатстват местните инициативни групи.

Всички мерки са много балансирани и съобразени с националната ни специфика, посочват от министерството. Очакванията им са най-голям интерес да има към мярката за млади фермери, която дава възможност да бъдат подпомогнати младите хора, ориентирали своята работа и бизнес в земеделието. Те имат възможността да получат до 25 000 евро грант. Много общини ще се възползват от инфраструктурните проекти и ще възродят българските села.

Според експерти от Министерството на земеделието и продоволствието, ако успеем да се приспособим към условията на Евросъюза, преструктурираме стопанствата си и въведем качествените изисквания в агросектора у нас, през първите три години след присъединяването ще се изсипят над 1,5 млрд. евро. Специалистите в сектора са категорични, че най-конкурентноспособни могат да бъдат модернизираните млеко- и месопреработвателни предприятия, както и рибният сектор, където още преди присъединяването ни в ЕС 23 предприятия имаха лиценз за износ в Евросъюза.

Така ролята на земеделските производители в българската икономика ще става все по-значима, прогнозират те. В резултат на прилагането на по-либерална търговска политика и външнотърговски режим при търговията със селскостопански стоки още през 2005 г. се наблюдава значително увеличение на стокообмена, който е достигнал най-високото си ниво – от 2 188,1 млн. долара за последните петнадесет години. Тенденцията на нарастване на стокообмена със селскостопански стоки се запазва и през 2006 г., когато той е 2 433 млн. долара, или с 11,2% повече спрямо 2005 г. През 2006 г. аграрният износ е в размер на 1 316 млн. долара, а вносът е достигнал 1 117 млн. долара. Отчетено е положително търговско салдо от 198, 7 млн. долара, сочат данните на земеделското министерство.

Стартирането на Програмата за развитие на селските райони и максималното усвояване на средствата по нея в това число и преките плащания на единица площ ще превърнат българското земеделие от средство за препитание в доходоносен бизнес. /БТА/