Парите на МВФ успокоиха страховете от опустошителна криза в Източна Европа

Страховете за опустошителна финансова криза в Източна Европа бяха успокоени от силното присъствие на МВФ, сериозната външна помощ за нуждаещите се страни и общото намаляване на глобалния риск, пише изтъкнатият икономист Нуриел Рубини в статия за списание Forbs.

Опасността за региона обаче не е отминала, предупреждава той. Все още има риск от девалвация в Латвия, натискът върху банките продължава и увеличаващият се политически риск в редица страни, в които има програми на МВФ, предизвиква тревога.

Появиха се обаче и положителни знаци. Връщането към растеж във Франция и в Германия, ключови пазари в областта на износа и важни източници на чуждестранен капитал за Централна и Източна Европа, са положителен знак, същевременно намаляването на глобалния риск не може да се подценява. Въпреки че девалвацията в Латвия не е неизбежна, опасността, че това ще се случи догодина остава голяма.

Възможността за подобен сценарий в други икономики от Централна и Източна Европа обаче е по-ограничена спрямо лятото. Възможни са временни колебания на валутните и стоковите пазари в региона в случай на девалвация, но последиците в повечето страни няма да са продължителни. Инвеститорите имаха време да обмислят риска, а политиците имаха време да се подготвят. Опасността от разпространение на последиците също са ограничени от факта, че икономиките от Централна и Източна Европа все повече се различават една от друга.

Полша например изглежда е единствената икономика от ЕС, която избягва рецесията. Централноевропейските икономики като Чехия и Полша се смятат за поначало здрави и не би трябвало да изпитат дълготрайни негативни последици. Но според Рубини девалвация в Латвия ще наруши доверието в останалите валути в региона. Това означава, че Естония, Литва и България, които имат фиксиран курс спрямо еврото, може да изпитат най-силните вторични трусове, ако Латвия девалвира валутата си, предупреждава икономистът.

Финанси