Парламентът окончателно прие здравния мораториум

Въпреки острите критики на съсловни сдружения, протестите на пациентски организации и заканата на омбудсмана Мая Манолова, че ще сезира Конституционния съд, депутатите гласуваха окончателно въвеждането на едногодишен мораториум за финансирането на нови лекарства и сключването на договори с нови лечебни заведения или отделения през 2018 г. Мотивът бе, че така касата ще има време за „глътка въздух“, за да може да се прецизират разходите й занапред.

С нови болници и отделения касата ще сключва договор само ако в съответното населено място няма други такива. Това на практика означава, че София и други големи градове, където са концентрирани повече болници, ще бъдат лишени от модерни инвестиции в идната година. Забраната за финансиране на лекарства пък обхваща модерни и скъпи медикаменти и няма да се отнася за генерични медикаменти – точно копие на оригиналното лекарство след изтичане на патента, което е и значително по-евтино.

Текстовете са записани в Закона за бюджета на здравната каса за 2018 г. и бяха приети с гласовете на управляващата коалиция въпреки разгорещените спорове по тях. Така на практика депутатите лишиха от най-модерно лечение хиляди тежко болни пациенти, въпреки че финансовият ефект от мярката ще е минимален на фона на рекордния здравен бюджет от над 3.6 млрд. лв. за идната година.

Дайте ни време

„Тази мярка е временна и ще даде възможност да се прецизират разходите на касата, които плаща“, заяви Даниела Дариткова, която е председател на здравната комисия в парламента. Тя заяви, че в момента няма български граждани, които да са подложени на лечение с новите медикаменти. „Как българските граждани да се лекуват с тази иновативна терапия, като тези медикаменти не са в позитивния лекарствен списък“, контрира я Хасан Адемов от ДПС. „Не може фискалният аргумент да доминира над този, че човек има право на живот“, заяви той.

Според Манолова става въпрос за 25 млн. лв., които ще бъдат спестени на фона на 1 млрд. лв., които касата плаща за лекарства. Мораториумът засяга около 15 медикамента от най-ново поколение, които са за лечение на онкологични и ревматологични заболявания.

Парите за пенсии

След петчасов дебат и с минимални промени парламентът прие окончателно бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2018 г. Основните теми, които разискваха депутатите, бяха с колко да се увеличат пенсиите, майчинските и трябва ли да нарасне максималният осигурителен доход. Единственото предложение, направено между двете четения от опозицията, което получи зелена светлина обаче, е на БСП депутата Светла Бъчварова и е свързано с осигурителния доход на земеделците. Първоначалният текст предвиждаше той да стане 480 лв., но в крайна сметка увеличението ще е с 50 лв. до 350 лв. месечно.

Промените в бюджета на ДОО предвиждат минималните осигурителни прагове да се увеличат с 3.9% от 2018 г., а минималната работна заплата да нарасне от 460 на 510 лв. Пенсионната осигуровка се вдига с 1 процентен пункт и за най-масовата категория труд ще достигне 19.8% за родените преди 1960 г. и 14.8% за останалите. Максималният осигурителен доход остава 2600 лв.

Пенсиите се увеличават с 3.8% от 1 юли 2018 г. Обезщетенията за безработица се повишават – от минимум 7.2 лв. дневно до 9 лв. С 40 лв. до 380 лв. се увеличават и майчинските за втората година. Предложенията на опозицията бяха те да се изравнят с минималната заплата, но не бяха подкрепени.

По-високи осигуровки

Догодина държавната пенсионна система ще продължи да е на дефицит, макар и малко по-малък – почти 4.2 млн. лв. Общият бюджет на ДОО е 11.07 млрд. лв., като почти 9.5 млрд. лв. от тях са за пенсии, което е около 9% от очаквания БВП.

След като проектът беше приет, социалният министър Бисер Петков заяви, че делът на трансферите от централния бюджет към ДОО намалява на 40%. Само допреди две години държавата е участвала с над 50%. „Това е важно, защото намалява зависимостта на осигурителната система от държавния бюджет“, каза министърът, информира в.Капитал.

Омбудсманът ще сезира съда за здравния мораториум

Омбудсманът Мая Манолова заяви пред БНТ, че ще сезира Конституционния съд, ако бъдат приети текстовете в бюджета на здравната каса, с които се въвежда мораториум върху сключването на договори от болниците по нови клинични пътеки, както и върху заплащането на нови лекарства. Според нея забраните ограничават конституционното право на българските граждани на достъпна медицинска помощ и качествено здравеопазване.

 

 

financebg.com

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *