Пентагонът поръчал машината
„Да Винчи“ възниква през 80-те години като проект на Пентагона. Нужен е бил робот, който да даде на хирурзите възможност да действат от безопасно разстояние дори на самото бойно поле. Идеята е била дори да се правят операции на астронавти на Марс. През 1998 г. лекар от Балтимор асистира от своята домашна библиотека операция с робот в Сингапур. Хирурзите роботи правят революция в медицината и намират приложение както в общата хирургия, така и в кардиологията, урологията, гинекологията, ортопедията, стоматологията, гастроентерологията и дори в пластичната хирургия.
„Сега хирургът от всяка точка на света може да спаси пациент, независимо къде се намира той. Лекарят, който управлява робота, може да се намира на хиляди километра от хирургическата маса, а световни учени могат да оперират, без да излизат от вкъщи“, разказва проф. Тод Бест от Университета в Източна Каролина.
Роботът „Да Винчи“ е кръстен на гениалния художник енциклопедист Леонардо да Винчи и извършва прецизно сложни операции. По-скъпите модели достигат до $1 млн. и се произвеждат от „Интюитив сърджикъл“. Другият подобен робот се нарича „Зевс“ и е рожба на Computer Motion в Санта Барбара, Калифорния. Всъщност тези роботи са модна издънка на една стара технология, известна като хирургия „през ключалката“, при която лекарите ползват удължени приспособления, снабдени с миниатюрна камера, с които работят вътре в тялото. Сега обаче благодарение на новата технология хирургът може да не е в операционната зала. Той застава пред пулта за управление, вижда оперирания участък в триизмерно изображение с многократно увеличение и подава команда за работа. Движенията на ръката му се пренасят към ръцете на робота, които оперират. Преди операцията роботът хирург се програмира и това осигурява точната траектория на движението на инструментите. Роботите имат три или четири ръце. Особеното им предимство е, че не се уморяват и могат да извършват операции на конвейер. Дори ръката на хирурга, подаващ команда, да затрепери, роботът сам коригира тази грешка. Извършват се широк спектър операции – от органосъхраняващи процедури през корекции по смъкване на полови органи до сложни операции, като отстраняване на матката или байпас на туптящо сърце. Байпасът на биещо сърце например елиминира много от усложненията, свързани със спирането на сърцето и използването на машина заместител. Доброто при операциите с робот е и че пациентът получава минимални шевове и се възстановява много бързо. Кръвозагубата и повредата на околните тъкани е минимална. През 2000 г. 35-годишен американец се появява 4 часа след операция на пресконференция, карайки колело. Същата година оперират новородено от диафрагмална херния. При повече от половината подобни случаи децата са умирали при операцията, но с робота тя става безпроблемно.
Въпреки ползите за пациента само около една четвърт от 15-те милиона операции, осъществявани всяка година в САЩ, се правят по този способ. Една от причините е скъпата апаратура, друга – нужното обучение за лекарите, а също и това, че трябва да има безупречни телекомуникационни връзки, за да не се забавя сигналът, подаван към робота. Сега се работи по това машините да могат да имат тактилна чувственост, която да се препредава на хирурга, така все едно той оперира на място.