Петкан Илиев: Инфлацията напълни хазната

Инфлацията на практика напълни хазната, а данъците и икономическият растеж допринесоха общо едва 20% от допълнителните приходи в бюджета и до формирането на големия излишък. Това пише в своя статия в столичния вестник „Фактор” известният макроикономист Петкан Илиев. Когато се разбра, че още през септември бюджетният излишък надхвърля 3,3 млрд. лева, и политици и анализатори останаха изненадани от огромното разминаване между прогнозната величина, която беше наполовина от фактическата, и реалния бюджетен излишък. Два месеца по-късно – когато управляващите се поокопитиха, започна голямото Коледно харчене, пише Петкан Илиев. Според него обаче въпросът е дали икономиката заработи на високи обороти и „произведе” бюджетния излишък, дали данъчната администрация мобилизира своя капацитет и повиши събираемостта? И най-вече – дали рестриктивната икономическа политика даде глътка въздух на българското стопанство или инфлационният данък напълни хазната повече от очакваното? Отговорът на тези въпроси не може да бъде еднозначен. Всяко от тези „мероприятия” изработи бюджетния излишък, който в края на годината, след корекциите, може и да надхвърли 4 млрд. лева, но тук вече въпросът е кое наду най-много приходите? Приносът на икономическия растеж за допълнителния бюджетен излишък е малко под 10%, или допълнителни около 100 млн. лв, припомня авторът. Най-значителна е ролята на индустриалния ръст, който в средата на годината на годишна база беше най-високия сред държавите членки на ЕС. През месец юли растежът бе 14,6% на годишна база, което ни поставя на първо място в ЕС по индустриален растеж. След нас е Словакия с 12%, а средно за ЕС този показател е 2,5% за този период. Горе долу подобен (около 10% от допълнителния бюджетен излишък) е и приносът от подобрената работа на фискалната администрация – данъчна, митническа и пр. Повишена събираемост има при акцизите на горива, тютюневите изделия и алкохола. Все още резерви има по отношение засилване на контрола върху безмитната търговия и подобряване на взаимодействието на Агенция ?Митници? с МВР, прокуратурата, както и с Националната агенция за приходите по отношение на събираемостта на ДДС. Според Петкан Илиев Допълнителните приходи от подобрената работа на фискалните органи се поделят наполовина между събираните от внос мита и ДДС от една страна, и, от друга, от събирания акциз. По-малък е приносът от подобрената работа по отношение на събираемостта при доходите от физическите лица и корпоративните доходи, където ролята на намалените данъчни ставки и минималните осигурителни прагове е по-голяма. През 2007 г. държавата преразпределяше през бюджета около 40% от БВП. Тоест икономическата политика успя да децентрализира някои публични дейности и намали данъчната ставка за корпоративния доход. Това направи безсмислени в някои случаи разходите за оставане в сивия сектор, е мнението на макроиконовиста. Според него става въпрос за разходите на фирмите за консултанти по заобикаляне на данъчното законодателство, а също за нерегламентирани плащания, глоби, съдебни такси и пр. при евентуално разкриване на данъчната измама при наличието на високи ставки за социални осигуровки. Избеляването на българската икономика е вкарало допълнително в хазната около 15% от бюджетния излишък над прогнозния. Тук става дума както за легализиране на заетостта и доходите на домакинствата, така и за легализиране на бизнеса. На практика скритата икономика в България е 50% черна, около 30% – неформална (домашна икономика), и едва 20% е в сивия сектор. С други думи, само последните благоприятната фискална и парична политика може да ги изкара на светло, заявява макроикономистът. Според анкетираните бизнесмени в България (това е легалния светлия бизнес) средно се укриват около 20% от оборотите. Счита се, че най-много обороти се укриват в отрасъл ?Търговия?, следван от услугите и транспорта. Укритите обороти са най-малко в индустрията. Редуцирането на корпоративния данък печалба до 10% изведе на светло една немалка част от укритите обороти. Според някои изчисления става дума приблизително за 8% от всички обороти. Като плюс на намалената ставка Петкан Илиев сочи фактът, че така се свива натискът за данъчни облекчения и преференции, които разширяват възможностите за легално избягване на облагането и деформират условията на конкуренцията. Според макроикономиста резерви има и за 2008 г., тъй като 62,66% от работещите в България се осигуряват върху нереални трудови доходи. И още – имотите в България официално се плащат по данъчна стойност, а не по пазарни цени. Затова и през последните години 9 пъти са нараснали цените на недвижимите имоти, докато данъчната оценка се е вдигнала с 20%, което е близо 13 пъти по-малко. Най-голям обаче е приносът на инфлацията, която в средата на годината постави рекорд за последните 10 години, извежда авторът основната си теза за получилия се тази година голям бюджетен излишък. И пише, че около 2/3 от допълнителния бюджетен излишък се дължи на т.нар. ?инфлационен данък?, т.е. повишените цени са напълнили хазната най-вече чрез косвените данъци. С други думи не е едно и също облагането с 20% ДДС на килограм кашкавал от 6 лв.или когато той вече струва 12 лв. Естествено е, че във втория случай в бюджета ше влезнат два пъти повече средства, дава пример Петкан Илиев. Като цяло инфлацията на годишна база надхвърли почти три пъти прогнозираната (според някои оценки ще достигне 12%), което означава поне 2 пъти по-голям бюджетен излишък от прогнозирания за сметка на инфлацията. Подобни са тенденциите и при цените на производител. Цените на производител в индустрията отбелязаха годишен скок от 10,3%. Най-много са се увеличили цените на производител в хранителната индустрия. През октомври тази година те бяха с 22,2% по-високи от октомври 2006 г. Едва ли обаче може да виним правителството за ?инфлационния данък?, макар че подобна правителствена политика на запълване на бюджетния дефицит да е била включвана в арсенала на икономическите инструменти на редица кабинети, пише макроикономистът. Според него случаят обаче не е подобен и не важи за българската стопанска практика.В прав текст авторът заявява, че ?Основна роля или ?дюшеш за правителството? изигра глобалната пазарна конюнктура – по-високите цени на селскостопанските продукти и енергийните източници. И след като в родната потребителска кошница (почти 2/3 от нея) основно място заемат хранителните продукти, разходите за транспорт и комуналните услуги, в чиято себестойност основно влизат горивата, става ясно защо ценовия скок провокира инфлационния данък.? На горния фон авторът гради своите прогнози за това какво да очаква българинът през идващата година. Според Петкан Илиев през 2008-а заложената в бюджета инфлация от 3,7% ще бъде надхвърлена и ще е налице допълнителен бюджетен излишък над прогнозния. Според макроикономиста основание за това са както очакваният ефект от повишените акцизи и исканите нови цени от топлофикациите, така и самите инфлационни очаквания на бизнеса и населението. /БГНЕС

Авторът е преподавател в Университета за национално и световно стопанство и експерт в Центъра за изследване на демокрацията. Има десетки научни и журналистически публикации по макроикономически проблеми от най-новата история на страната ни.

БГНЕС