Петкан Илиев: Търговците спекулативно надуват цените

Властта все намира оправдания за неблагополучията си в икономическата политика и в сегашната ситуация овладяването на инфлацията е своеобразен тест за правителството.

Това пише в новия брой на столичния вестник „Фактор“ макроикономистът Петкан Илиев, който е преподавател в Университета за национално и световно стопанство и експерт в Центъра за изследване на демокрацията.

Според автора най-трудният критерий за присъединяването към Еврозоната е постигането на годишна инфлация, която да не надхвърля с повече от 1,5 пункта средната в трите страни от Еврозоната с най-ниска инфлация.

Това към началото на годината са били: Малта – 0,8%, Финландия – 1,2%, Германия, Полша и Швеция – 1,4%, което прави средно 1,13%. В същото време плашилото на инфлацията надвисва над родния потребител. В началото на годината заглавията в пресата бяха „Храните най-скъпи в първия европейски месец“.

И инфлацията през януари 2007 г. спрямо януари 2006 г. бе 7,2%, според данни на НСИ, а за януари 2007 г. спрямо декември 2006 г. бе 1,5%. На практика „европейският принос“ към ценовото покачване, според експертни оценки бе 0,48%.

Изненадата за българските потребители обаче се случи в средата на лятото, когато през юли животът поскъпна с 2,2% спрямо юни.

Подобни потребителски неволи според макроикономиста, обикновено се яхват от експерти и политици от опозицията, които започват да чертаят апокалиптични ценови картини. А това упражнение се повтаря всяка години – обикновено преди избори, Коледа или преди началото на летните отпуски.

Браншовиците, мине не мине ден, започват да „прогнозират“ как хлябът ще стигне 1,50-2 лв. по Коледа (точно за това съобщава на друга своя страница вестник „Фактор“, като се позовава на Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите – бел. ред.).

От съюза на пивоварите вече ни подготвят с поскъпване от 10-15% на бирата по Нова година. Търговците на учебна литература също прогнозират 20% скок на цените.

С други думи инфлационните очаквания на браншовиците хич не са розови за българския потребител.

В много случаи обаче зад по-високите цени стоят единствено инфлационни очаквания, а не реално повишени производствени разходи. Така например, според Съюза на производителите на комбинирани фуражи, търговците спекулативно вдигат цените на животинските продукти, оправдавайки се с повишението на зърното.

Поскъпването обаче не е заради увеличението на цените на фуражите, а защото търговците изпревариха очакваните по-високи цени на зърното от новата реколта.

По експертни изчисления спрямо миналата година цената на комбинираните фуражи се е вдигнала с 20%, докато месата и животинските продукти са се повишили с над 60% с оправданието, че поскъпва зърното. Въпреки „шоковете“ за българския потребител, България си остава „евтина“ държава за всички европейци.

Ето какво пише Евростат, която е сравнила цените през 2006 г. на 500 хранителни продукта и безалкохолни напитки във всички 27 държави членки на Европейския съюз.

Дания застава начело в класацията с индекс на цените от 142% (средният индекс във всички страни членки е 100%), което е с 2,5 пъти по-скъпо от България (56%). Именно България е и най-евтината страна по тези показатели в ЕС. След Дания се нареждат ирландците със 125%, финландците със 120% и шведите – 119%.

Ако обърнем поглед към отделните продукти, които съставят кошницата от 500 стоки във всяка държава, ще се види, че цените на хляба и зърнените продукти в Дания са 3,5 пъти по-скъпи от България, а месото – 3 пъти.

Млякото, сиренето и яйцата са най-скъпи в Кипър и Гърция, съответно 139% и 138%. Алкохолът е с най-високи цени в Ирландия (189%), следвана от Финландия (170%) и Великобритания (152%). В България спиртните напитки са 2,5 пъти по-евтини отколкото в Ирландия (69%).

Дебатът дали високата инфлация е здравословна или опасна за родната икономика би трябвало да даде отговор на въпроса поносима ли е за българските домакинства?

Според някои анализатори, инфлацията не е опасна за българското стопанство и едва ли ще доведе до макроикономическа нестабилност, което се доказва от факта, че поне засега тя не отразява някаква трайна тенденция на влошаване на стопанския климат.

Симптомите за по-висока инфлация обаче са налице:в основата на бъдещото поскъпване ще е нарастването на цените на горивата; увеличаването на т.нар. „администрирани“ цени – ток, вода, парно и пр.; очакванията на бизнеса и населението за по-високи цени на стоките и услугите; парите от сивата икономика.

Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията парите от черните каси достигат до 50% над официалните пари, вземани от работещите по трудов договор.

Едва ли обаче до края на годината това ще има драстично влияние върху българската икономика. По-скоро ценовият скок от края на лятото ще има инерционно отражение върху инфлационните тенденции.

При фиксиран курс – от макроикономическа гледна точка, – определени опасения може да предизвика наслагването на инфлация в няколко последователни години. Това важи в пълна сила, когато тя започне да надхвърля инфлацията в Еврозоната.

Хубаво би било ако повишените цени на стоките означаваха, че има търсене, че са плод на раздвижването на пазара. Но „търсените“ стоки от родния потребител са хляб, евтини колбаси и млечни произведения и пр. А това означава, че раздвижване няма и българският купувач е като инвалид първа категория.

Хубаво би било ако повишените цени на стоките означаваха, че има търсене, че са плод на раздвижването на пазара. Снимка: corbis.com

Т.е. той повече реанимира, отколкото оздравява. Илюзията потребителски стопански ръст изчезва, когато разберем, че българинът харчи най-много за храна – половината от доходите си, докато, например, средностатистическият американец – малко над 18%.

Българинът по принцип има имунитет срещу „ценовия тероризъм“. Но обикновено когато цените скачат, властта започва да прилага различни административни прийоми, за да ги обуздае, или пък намира по този начин оправдания за неблагополучията си в икономическата политика.

В началото на годината, например, правителството създаде Държавно-обществена консултативна комисия за наблюдение и анализ на цените на потребителските стоки и услуги, тъй като опасенията бяха, че присъединяването ни към ЕС може да провокира инфлационни тенденции в българската икономика.

И тъй като присъединяването към ЕС не може да се използва като основание за необосновано повишаване на цените на стоките и услугите, а допускането на подобни търговски практики ще се отрази негативно върху потребителите, правителството мотивира създаването на подобен административен орган.

Подобни прийоми обаче не са само приоритет на родната политическа класа. Европейската комисия също предупреди официално търговците да бъдат внимателни с цените.

Еврокомисарят за земеделието и развитието на селските райони Мариан Фишер Боел призова търговците на дребно да не принуждават европейските потребители да плащат твърде скъпо за основни продукти като хляба и млякото, въпреки неотдавнашните увеличения на цените на пазарите за зърно и млечни продукти.

Според комисар Боел неотдавнашните увеличения на цените са били „повече или по-малко действащ пазар“ и са се отразили добре на реформите в селскостопанската политика, договорени през 2003 г.

Все пак покачването на цените на хранителните стоки ощетява бюджета на потребителите, счита Боел, намеквайки, че поскъпването на някои от предлаганите на дребно стоки не винаги е оправдано.

В повечето случаи обаче борбата с инфлацията е като битката на Дон Кихот с вятърните мелници. След наводненията идват студът и кишата, а после може да очакваме и сушата.

А за цените на петрола и движението на еврото спрямо долара изобщо родните управленци нямат думата и сме в позицията на пасивни наблюдатели, инкасирайки ударите на международната конюнктура.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *