Петролът – крайъгълният камък на 2014 г.

Резкият спад на световните цени на петрола през второто полугодие се превърна във водещото икономическо събитие на 2014 г. От мнозина той бе приветстван като своевременен стимул за търсенето в световен мащаб, тъй като се очакваше да доведе до увеличаване на покупателната способност на потребителите и компаниите. Отстъплението на цените логично се пренесе и върху природния газ, чиято пазарна стойност се формира и на базата на движенията на „черното злато“.

По-евтиният петрол засили икономическата експанзия в САЩ и подкрепи все още крехкото възстановяване в голяма част от Европа, Япония и развиващите се пазари. Страничните ефекти от понижените пазарни стойности продължават да дават резултат, но те са само най-преките последствия. В зависимост от това как се развие през 2015 г. „петролната буря“, те може би ще имат ключови последици и чрез много други канали, като не всички ефекти ще бъдат така положителни.

Досегашната реалност

За да анализираме по-широкообхватно петролните пазари, важно е да направим необходимия исторически прочит. Целта му обаче не е просто обобщение, обясняващо историята на движението на цените. „Черното злато“ десетилетия наред бе отговорно за редица бурни политически и икономически промени, които повлияха върху развитието на целия свят.

В първите години след Втората световна война огромното количество нови петролни доставки от Близкия изток държа цените ниски, което допълнително стимулира глобалния индустриален бум. След това през 1973 г. Саудитска Арабия и други производители на суровината от региона национализираха своите петролни индустрии и формираха картела ОПЕК (Организацията на страните износителки на петрол), което мигновено даде желания резултат – в рамките на година цената на петрола се покачи близо четири пъти.

В последвалите години способността или желанието на ОПЕК за стабилизиране на цените бе неравномерно. Пазарните стойности скочиха по време на Кризата с американските заложници в Иран (1979-1981 г.), а след това спаднаха през 80-те вследствие на новооткритите петролни залежи в Северно море, Мексико и Аляска. Следващата голяма стъпка дойде вече през ХIX в., когато увеличаваща се консумация от Китай и други развиващи се страни изпрати постепенно цената от 20 долара за барел през 1999 г. до около 120 долара за барел през лятото на 2008 г. Стойностите логично отстъпиха в най-тежките години на финансовата кризата, но скоро след това отново тръгнаха нагоре с възхода на икономиките на САЩ и Китай.

Тук някъде започна и новата ера за петрола. Появата през 2009 г. на технологията фракинг, извличаща суровината от шисти, се оказа ключов момент за бъдещото търсене и предлагане. Производството нарастваше бавно в началото, като темпът не успяваше да отговори на нуждите на рестартираната световна икономическа експанзия. Това изпрати пазарните стойности в близост до 100 долара за барел до 2011 г., като ги задържа в тесни граници до средата на тази година.

Новата реалност

В последните шест месеца устойчивият баланс бе разстроен с оглед на засилването на добива от шисти и рязкото повишаване на производството в Либия. Спадът на цените бе подкрепен и от твърдия отказ на Саудитска Арабия – най-големият производител в рамките на ОПЕК, да ограничи производството си.

В надпреварата между глобалното търсене и предлагане днешните ниски цени ще покачват потреблението, като същевременно ограничават растежа на доставките. В даден момент пазарът ще намери своята равновесна точка. Но несигурността и нестабилността ще продължат да витаят около това равновесие, както показва опитът от Либия и изобщо доставките от Близкия изток.

Въпреки че икономическият стимул от по-ниските цени на петрола започва веднага, някои от ефектите по други канали отнемат повече време. Създаването и разширяването на фракинг индустрията в САЩ е важен източник на високоплатени работни места и е с ключово значение за икономическото възстановяване. С днешните много по-ниски цени бъдещите планове на сектора се измениха коренно, което вероятно ще има своето негативно отражение върху заетостта през 2015 г.

Тази консолидация също така има потенциала да доведе до редица фалити сред малките фирми, които имаха важна роля в шистовата революция. Въпреки всичко производството на петрол не е доминираща част от икономиката на САЩ и положителният стимул за потребителите от по-ниските цени на суровините ще компенсира отрицателното въздействие върху заетостта и растежа на брутния вътрешен продукт през 2015 г.

За страни като Русия, където продажбите на петрол са основен източник на приходи в бюджета и резервите в чуждестранна валута, спадът в цените на петрола създава огромен финансов проблем. Реакцията на пазарите бе логична, като руската рублата и Московската борса бяха подложени на изключително силен натиск в последните шест месеца. На фона на дневното производство на „черно злато“ от над 10 млн. барела на ден спадът на цените намаляваше приходите за държавния бюджет на Русия с около 500 млн. долара на ден по оценки на Brookings.

Иран и други страни, чиито икономики са доминирани от добива на петрол, като Венецуела и Нигерия, също бяха силно засегнати. Можем само да се надяваме, че тези драстични финансови трудности ще бъдат успешно компенсирани от качествени дипломатически отношения, а не от увеличена войнственост.