Петролът спадна под 100 долара за барел след песимистичните данни от Китай
Цената на суровия петрол WTI се смъкна силно през изминалата седмица с оглед на негативните сигнали за икономиката на Китай. Контрактите върху суровината с доставка през април поевтиняха до 98,99 долара за барел в края на последната търговска сесия, което представлява спад от 3,37% за седмицата.
След края на годишното заседание на китайските лидери в четвъртък премиерът на Поднебесната империя Ли Къцян заяви, че се очаква поредица от фалити в местния честен сектор. Управляващите в Пекин все пак ще предприемат стъпки, за да гарантират, че тези събития няма да представляват по-широка заплаха за финансовата система.
Думите на премиера дойдоха, след като втората по големина икономика в света отчете първия в историята си корпоративен фалит през миналата седмица. На 4 март производителят на соларни панели Chaori Solar предупреди, че ще възпрепятстван в изплащането на ангажиментите си по корпоративния дълг на стойност 14,6 млн. долара.
Китайският износ от своя страна спадна с 18,1% на годишна база през февруари след ръста от 10,6% месец по-рано. Вносът се покачи с 10,1% спрямо отчетените месец по-рано 10 на сто.
Освен това потребителската инфлация в страната достигна 2% през февруари на годишна база. Месец по-рано бе отчетено равнище от 2,5 на сто, докато пазарните нагласи за втория месец бяха за ниво от 2,2%.
Същевременно Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) повиши прогнозите си за търсенето на „черно злато“ за втори пореден месец. Очаква се световното търсене да се увеличи с 1,14 млн. барела на ден, достигайки общо 91,14 млн. барела на ден.
Последните данни на Администрация за енергийна информация на САЩ показаха, че запасите от суров петрол са се покачили с 6,2 млн. барела през миналата седмица, постигайки най-големия си седмичен ръст от приключилата на 24 януари седмица. Ръстът надхвърли далеч пазарните нагласи за скок от 2,2 млн. барела.
Междувременно напрежението между Русия и Запада остана високо в навечерието на референдума в украинската област Крим. В неделя 95% от гласоподавателите гласуваха за присъединяването на територията към Русия на провелия се референдум според първите официални неокончателни резултати.
По-рано се появи информация, че 93% са гласували „За“ според екзит пол, проведен от Републиканския институт за политически и социологически проучвания по поръчка на агенция Криминформ сред над 200 избирателни района. 7% са предпочели Крим да запази статута си и да остане част от Украйна. Данните от екзит пола бяха публикувани веднага след края на вота.
В същото време петролният и газов гигант „Газпром“ предупреди, че може да спре доставките на синьо гориво за Украйна поради неплатени сметки. Подобен ход бе предприет от руската страна през 2009 г., което повиши значително цената на суровината. Около една трета от всички доставки на газ за Европейския съюз идват от Русия.