Петролът, храните, еврото и китайският балон в прогнозата на FT за 2011 г.

Анализаторите на FT отново поставят репутацията си в опасност, като дават прогнози за това, което ни очаква през новата 2011 година. През миналата година Мартин Улф правилно прогнозира проблемите в еврозоната, Крис Джайлс подкрепи Англия, която избегна двоен спад и нова рецесия, а Алън Бийти предвиди протекционистките войни в търговията.

Ще оцелее ли еврото?

Да. Въпреки вълната от кризи в периферните страни от еврозоната, волята на държавите членки да запазят функционирането на валутния съюз се оказа достатъчно силна, за да предотврати окончателни фалити, да не говорим за излизане от съюза. Така че държавните фалити ще бъдат предотвратени и през 2011 година. Но в дългосрочен план, преструктуриране на суверенните дългове изглежда неизбежно, не на последно място, защото това е, което иска Германия.

Големият въпрос е дали страните, чиито публичен сектор пред фалит, ще бъдат готови да затегнат коланите в рамките на валутния съюз. Разходите извън еврозоната със сигурност ще бъдат по-ниски при тези отчаяни обстоятелства. А ако, както изглежда правдоподобно, алтернативата е години на дефлация и депресия, някои страни може да изберат да си тръгнат. Но това няма да се случи през 2011 година.

Междувременно, еврото със сигурност ще оцелее, дори в дългосрочен план, да се подкрепя от еврозона в намален формат, като съюз между икономиките, които са в състояние да живеят в съюз с Германия. /Мартин Улф/

Ще позволили ли Европа банкови фалити?

Да. В повечето европейски страни, балансите на банките са по-рискови от публичните финанси. През 2011 г. ще става все по-ясно, че най-голямата заплаха за суверенната платежоспособност е продължаващото настояване, че данъкоплатците трябва да кредитират банковия сектор. Така че, изборът – и не само в еврозоната – е между подкрепа за банките и поддържане на публичните финанси в състояние на платежоспособност. През следващата година европейците ще изберат да спасят собствените си държави, а не банките си. /Мартин Сендбю/

Ще се спука ли китайският балон?

Китайската икономика не е балон, така че не може се спука. Някои сектори на икономиката , като цените на имотите в големите градове, са малко по-пенливи, но идеята за общ балон е нелепа. Стимулирането на кредитирането през 2009 г. и 2010 г. помогна за генериране на инфлация на цените на активите и храните. Въпреки, че нивата на поскъпване ще останат високи, те ще бъдат контролирани през 2011 година. Повишеното кредитиране беше насочено в голяма степен към стимулиране на производството, а не толкова на разходите. Селските райони на Китай, с население от 721 милиона, ще излязат от икономическата неизвестност и ще се превърнат в истинския водач на растежа. Те ще формират цял нов пазар от 250 до 300 милиона потребители, които ще отворят нова глава в икономическото развитие на страната. /Джеймс Куайнги/

Ще запази ли WikiLeaks своята ефикасност?

Да, но вече няма да е монополист на пазара. Опитите да се прекъсне операцията до голяма степен се провалиха, а изтичането на информация продължава. Но от WikiLeaks скоро ще са изправени пред голямо предизвикателство: конкуренция от страна на все по-голям брой имитатори. Точно както Napster при свалянето на музика. /Джеймс Крабтрий/

Ще нарасне ли социалното напрежение в Европа?

По всяка вероятност, да. В Европейския съюз, правителствата свиват разходите, а безработицата се увеличава. През миналия месец, бурни протести избухнаха в цяла Европа. Непосредствените причини са разнообразни, но икономиите са общия фон на напрежението. Този климат на строги икономии може да засегне Португалия, Испания и може би Италия и Белгия, които се борят да предотвратят суверенни дългови кризи. В същото време непопулярността на президента Никола Саркози във Франция и предстоящите избори през 2012 г. правят размириците там доста вероятни. А европейците са показвали в миналото, че атмосферата на социални вълнения, протести и безредици може лесно да разпространи отвъд националните граници на континента. /Гидеон Рахман/

Ще сменят ли инвеститорите облигациите с акции?

Да. Акциите, поне в началото на годината, ще бъдат по-добрият вариант. Акциите поскъпнаха значително от дъната си през 2009 г. Облигациите също се радват на впечатляващ ръст, въпреки че при тях поскъпването започна малко по-рано – през 1980-те години. За периода доходността на дълга, емитиран от Американското министерство на финансите, намаля от 16 на сто на 3 на сто. Но да предположим, че западните икономики продължават да се възстановят, акциите ще носят по-добри печалби от облигациите, при които доходността може да нарасне рязко (ръст на доходността търсена от инвеститорите означава по-ниски цени на книжата и съответно по-ниска възвращаемост на вторичния дългов пазар). А през 2011 г., пазарите може да се събудят за факта, че правителствата потенциално имат сериозни проблеми, които ще ги тормозят и през 2012 г. и доста след това. /Ричард Милн/

Ще се свият ли бонусите?

Да – но не поради очевидните причини – натискът на политици и данъкоплатци. Стимулите за инвестиционните банкери ще намалеят с около 20 на сто. Това няма нищо общо с налаганите ограничения, а ще е резултат от трудната 2010 година. Но в абсолютни стойности, най-изявените висши мениджъри ще получават все още достатъчно, за да подхранят нова вълна на народния гняв. Политиците изглеждат раздвоени: докато приемат строги мерки за населението като цяло, те не могат да подкрепят големи бонуси. Но докато новите правила променят структурата на бонусите, намалявайки парите в брой, банкерите добре знаят, че регулаторите не искат да заплашат ролята на Лондон и Ню Йорк като световни финансови центрове. /Андрю Хил/

Ще се превърнат ли валутните войни в ядрени?

Не, с намаляването на вероятността за нова глобална рецесия и напрежението ще намалее. След няколко години, в които валутните курсове бяха двустранен въпрос между САЩ и Китай, развиващите се пазари в Азия и Латинска Америка се присъединиха към конфликта, оплаквайки се, че техните валути са надценени. Но сега, вместо да обвиняват Китай за задържането на стойността на юана, ударите са насочени главно към САЩ чието „количествено облекчаване“ подтиска долара.

Глобалната кампания срещу политиката на Китай ще продължи да е мисия невъзможна за Вашингтон. Освен ако САЩ най-накрая не осъществят дългогодишната си заплаха за блокиране на вноса от Китай на базата на валутните дисбаланси. Но това едва ли ще стане, нищо, че Конгресът е ядосан, той не е готов да започне глобална търговска война. В същото време е вероятно да се повторят опитите на страни като Бразилия за ограничаване на притока на „горещи пари“. Но, имайки предвид рисковете и ограниченият ефект от подобни политики, евентуално силно затягане на контрола върху капиталовите потоци е много малко вероятно. /Алън Бийти/

Къде ще завърши петролът 2011 година?

Ако погледнем към петролните пазари днес, биковете вдигат най-много шум. Търсенето на петрол ще се увеличи през 2011 г. Международната агенция по енергетика вдигна оценката си за растежа на търсенето на суровината в глобален мащаб за 2010 г. до 2.3 милиона барела на ден, второто най-високо ниво в съвременната история. А през 2011 г. по-високият икономически растеж ще бъде в основата и на по-голямо търсене. Така OPEC ще бъде под натиск, най-вече от САЩ да не допусне твърде рязко покачване на цените и вероятно ще увеличи производството. 2011 г. ще бъде запомнена като годината, когато цените на петрола отново минаха 100 долара за барел, но и в началото на 2012 г. те вероятно ще бъдат около това ниво. /Силвия Пфайфър/

Ще има ли световна криза на храните?

Да. Глобалната сметка за вноса на храни ще надмине рекордните 1 026 млрд. долара от 2008 г., и цените на някои селскостопански стоки ще надминат досегашните си най-високи стойности. Индексът за храните на Организацията за прехрана и земеделие към ООН ще постави нов рекорд. При най-важните култури, пшеница, царевица, ечемик и маслодайни култури, като например соя ще има големи поскъпвания, само за ориза ръстът на цените ще бъде ограничен.

За скока на цените ще допринесат и серия от проблеми с доставките, свързани с лошото време. Търсенето е силно, отчасти стимулирано от потреблението на биогорива. Но може да има по-малко гладни бунтове, отколкото през 2007-08: очакват се по-големи реколти в Африка, което ще намали напрежението от тежестта на растящите цени.