Пет аргумента за и против новия дълг

Темата за това дали България да изтегли до 8 млрд. евро външен дълг през следващите три години се появи изненадващо на дневен ред след като правителството внесе тихомълком законопроект за ратификация на договор за дилърство с четири международни банки. За сключването на такъв договор нямаше предварителна информация от заседанията на Министерския съвет, нито от Министерството на финансите. Самите депутати от управляващата коалиция научиха новината от пощенските си кутии. Страстите се нажежиха и след като точката беше включена спешно в дневния ред на заседание на бюджетната комисия. Това съвпадна с разпространяването на световната новина, че HSBC, една от банките – партньори, е замесена в скандал с укриване на данъци. Ситуацията достигна кулминация днес, когато премиерът Бойко Борисов намекна, че е готов с оставката си, ако ратификацията не мине.

„Дневник“ обобщава аргументите за и против ратификацията на договора с чуждестранните банки – посредници.

Против:

– Сумата е прекалено голяма, неясно е за какво ще се използва.
– Определянето на лихва до твърде високите 10% поражда съмнения.
– Не е сигурно, че посредничеството на банките ще излезе по-евтино на държавата, отколкото ако сама се рекламира пред потенциалните инвеститори.
– Парите не трябва да се теглят наведнъж, а година за година според нуждите.
– Взимат се нови заеми без да се правят реформи и да се запушват пробойните, през които сега парите изтичат.

За:

– Дългът не се увеличава, а набраните средства ще послужат за рефинансиране на стари задължения, чийто падеж предстои, и за запълване на бюджетния дефицит.

– Тригодишният период, за който се сключва договорът с четирите банки, позволява по-голяма гъвкавост и възможност да се постигне по-изгодна лихва.

– Споразумението повишава доверието у инвеститорите.

– В противен случай ще трябва да се съкращават разходи.

– Ако не се налага, заемът може да бъде и по-малък.