Пет предложения за изход от дълговата криза в еврозоната

Дълговата криза в еврозоната се влошава въпреки твърденията за обратното. Но как можем да излезем от нея? Този въпрос поставят авторите на изследване, публикувано на сайта Voxeu, Пиер Пари, главен изпълнителен директор и основател на Banque Pâris Bertrand Sturdza и Чарлз Виплож, професор по международна икономика в Graduate Institut в Женева.

Те предлагат пет възможни решения, с които страните да редуцират опасните нива на своя дълг. Ако се вгледаме по-задълбочено в детайлите, изглежда, че единствената възможност, която едновременно е реалистична и ефективна, е страните да обявят фалит като продадат дълга си на Европейската централна банка. Като оставим моралния риск настрана, опрощаването на дълга веднъж завинаги ще сложи край на дълговата криза.

Спредът между лихвите по държавните ценни книжа на страните от еврозоната се стесни. Това накара някои да твърдят, че кризата отшумява. Обаче стесняването в спреда не е вследствие от подобряване на основните икономически показатели. Това стана след като ЕЦБ стартира своята програма за изкупуване на държавни облигации на страните от еврозоната на вторичния дългов пазар (т.нар. Outright Monetary Transactions, или ОTM). Изказването на президента на ЕЦБ Марио Драги, че ще направи всичко необходимо, за да спаси еврото, свърши работа. Инвеститорите повярваха, че ЕЦБ може и ще се справи с покачващите се в средносрочен план спредове.

Но това означава, че информацията, която спредовете ни поднасят, е много противоречива. Спредовете по ценните книжа вече не издават мислите на инвеститорите за устойчивите нива на дълга. Техните очаквания са комбинация от очакванията за размера на дълга и бъдещите действия на ЕЦБ.

Как да измерим дълговата криза в еврозоната?

Спредовете бяха по-точният измерител преди стартирането на OMT. Ето защо трябва да използваме по-грубата мярка – измененията на публичния дълг на страните като съотношение към брутния им вътрешен продукт (БВП). Обаче съществуват редица проблеми при използването на показателя дълг към БВП:

– Дългове са брутни, т.е. в тях не са включени държавните активи;
– Брутните дългове не включват неконсолидираните публични задължения на пенсионната и здравната система;
– БВП е статичен измерител за способността на държавата да се разплаща със своите кредитори;
– Ръстът в БВП също е от значение.

Като имаме предвид, че растежът в еврозоната в момента се движи плахо, БВП като знаменател в съотношението дълг/БВП вероятно ще расте по-бавно, отколкото през 90-те години. Четирите точки взети заедно показват, че нивото на дълга като част от БВП през 2010 г. очертава една по-оптимистична картина, в сравнение със стойностите му от 90-те години.

Ако публичният дълг е бил неустойчив през 2008 г., по всяка вероятност той ще бъде по-висок сега. Впечатляващо е, че това важи дори и за Гърция, която преструктурира своя дълг през 2011 г. с размер, достатъчен, за да фалира банковата система на Кипър. Казано по друг начин – не само че първоначалният проблем не е разрешен, а напротив – той се е влошил още повече.

Какви са вариантите за изход от дълговата криза днес?

Проблемът с дълговете не може да бъде отминат с лека ръка. Когато дългът е неустойчив, той няма как да бъде поддържан. Единствените въпроси са как и кога дойде кризата. Ето и петте предполагаеми отговора на този въпрос, които обясняват и сегашното състояние на нивата на дълга.

Вариант номер 1. Редукция на дългосрочния дълг чрез генериране на бюджетни излишъци

Основна грешка на Тройката кредитори бе желанието й да наложи бюджетни съкращения на всяка цена без да има ясна дългосрочна визия. От доста време е известно, че са нужни десетилетия, а не години, за да може бюджетната консолидация да намалим нивото на публичния дълг, след като вече той е достигнал опасни нива. Ако критерият от Маастрихт за ниво на дълга от 60% е израз на допустимите нива (не че някой може да каже дали и защо точно 60% е приемливото ниво на дълга като част от БВП), на някои страни като Гърция, Португалия и Италия най-вероятно ще им трябват още 20 години, за да изпълнят критерия.

Генерирането на бюджетен излишък след период на дефицит е рестриктивна мярка, но ако бюджетът бъде на излишък и след това, то това определено не е рестриктивен ход. Ето защо първоначалните разходи са тези за редукцията на дълга и поради тази причина не е времето да се води такава политика.

Разбира се, колкото по-дълго се отлага този тип политика, толкова по-голям ще бъде дългът и толкова по-дълъг ще бъде периодът на икономии след това. Съживяването на икономическия растеж е важна предпоставка.

Това може би ще е най-желаният курс на действие, ако фискалната политика временно бъде с експанзионистичен характер или ако паричната политика даде начален тласък на възстановяването, или ако износът може да повдигне икономиката. Структурните реформи понякога се предлагат като алтернатива, но минават много години, за да се види ефектът от тях и най-често те са с рестриктивен характер в самото начало на тяхното въвеждане.