Пет страни вече предложиха помощ на България, Брюксел – не

„По груба оценка говорим за десетки милиони в щети, не за стотици милиони. За България 0.6% от БВП (какъвто е критерият за искане на помощ) е над 220 млн. евро, тоест засега ние нямаме причина да търсим този фонд. Ако през пролетта – март, април, страната ни пострада от наводнения, които не са изключени, ние се готвим за тях по цяла Европа, тогава ще търсим и този източник за помощ на страната ни“, каза еврокомисарят след среща с Борисов, цитирана от „Фокус“. Полша, Италия, Холандия, Белгия и Дания са заявили, че са готови да окажат съдействие на България.  Европа ще помогне на бедстващите със специален изолационен укрепващ материал, който е необходим на много места в България и отопляеми палатки с калорифери, както за пострадалото население, така и за хората, работещи на място, добави Георгиева. Вчера България задейства  Европейския механизъм за гражданска защита, като поиска 80 хиляди чувала с пясък, 50 палатки, подходящи за зимни условия и 2000 квадратни метра геотекстил (материал, използван за подсилване на речни диги и язовирни стени). По-малко от три часа след сигнала, Италия предложи палатки, оборудвани за ниски температури. В следващия час се включи и Полша с оферта за геотекстил и чували с пясък, съобщиха от офиса на Кристалина Георгиева. Центърът за наблюдение и информация на Европейската комисия координира комуникацията между засегнатата страна и тези, които й предлагат подкрепа. „Тази бърза реакция на българския сигнал за помощ показва ясно европейската солидарност със страната ни в този труден момент. Още по-впечатляващо е, че предложенията за подкрепа идват в момент, когато самите Италия и Полша се борят с последиците от тежка зима,“ каза Кристалина Георгиева. На 4 февруари Рим се оказа блокиран от сняг, затворени бяха държавни учреждения, училища и музеи, трафикът бе изключително затруднен.  В Полша жертвите от студа са над 45. В някои части на страната бяха измерени температури от -35 градуса. Вчера Георгиева посети засегнатите от наводнения Бисер, Любимец и Свиленград. С нея беше и експерт от ЕК, който е специалист по наводнения и гражданска защита при тежки зимни условия. В разговор с президента Росен Плевнелиев, с представители на правителството и на местните власти, Георгиева наблегна на нуждата от планиране и подготовка за последиците от топенето на снега и риска от нови наводнения, добавят от ЕК. По-рано еврокомисарят предупреди, че вероятно „страшното предстои“,  когато започне да се топи снегът.

Финанси