Писмо до ЕЦБ за промените в банковото законодателство изпрати МФ

Писмо до президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги е изпратил финансовият министър Владислав Горанов , в което са приложени и ревизираните варианти на промените в банковото законодателство на България, необходимо за членството на страната в Банковия съюз.

В новия вариант фигурират текстове, уреждащи ролята на ЕЦБ в националната рамка по надзор на банковите финансови институции. Това става ясно от сайта на Министерство на финансите (МФ), където са публикувани писмата и всичко свързано с процедурата по присъединяване към валутно-курсовия механизъм ERM II. След като тази стъпка е изпълнена, може да се счита, че т.нар. механизъм на тясно сътрудничество с ЕЦБ е на финалната права.

Темата е особено актуална през последните седмици след спорове в публичното пространство, че реално процедурата по кандидатстване дори не е започнала. Това наложи МФ да изпрати писмо до медиите, в което да обясни, че всички стъпки се спазват стриктно и няма „блокаж“ по присъединяването.

В началото на месеца от ведомството на Горанов посочиха, че все още тече съгласувателна процедура относно тясното сътрудничество с националните компетентни институции на участващите държави членки, чиято валута не е евро (ECB/2014/5). Съгласно Решение ECB/2014/5 заявлението на страната ни трябва да съдържа в приложение проект на законодателни текстове, уреждащи ролята на ЕЦБ в националната рамка по надзор на банковите финансови институции, считано от датата на стартиране на тясното сътрудничество.

Припомняме, че банковият съюз е система на равнището на ЕС за банков надзор и преструктуриране, която работи на базата на действащи в целия ЕС правила. Целта му е да гарантира, че банковият сектор в еврозоната и в ЕС е в сигурен и надежден, и нежизнеспособните банки се преструктурират, без да се използват парите на данъкоплатците и при минимални последици за реалната икономика. В банковия съюз членуват всички държави от еврозоната, както и държавите членки извън еврозоната, които желаят да участват.

Държавите извън еврозоната могат да се присъединят към банковия съюз, като влязат в тясно сътрудничество с Европейската централна банка.  Банковият съюз има за цел:

  • гарантиране на стабилността на банките и способността им да устояват на евентуални бъдещи финансови кризи;
  • предотвратяване на ситуации, при които се използват парите на данъкоплатците за спасяване на обявени в несъстоятелност банки;
  • намаляване на фрагментираността на пазара чрез хармонизиране на правилата на финансовия сектор;
  • укрепване на финансовата стабилност в еврозоната и в ЕС като цяло.Банковият съюз се състои от 3 основни градивни елемента:
    1. Единен правилник
    2. Единен надзорен механизъм
    3. Единен механизъм за преструктуриране
    Единният правилник е гръбнакът на банковия съюз и на регулирането на финансовия сектор в ЕС като цяло. Той обхваща набор от законодателни текстове, които се прилагат към всички финансови институции и всички финансови продукти в ЕС. По-конкретно, заложените в него правила включват капиталови изисквания към банките, подобрени схеми за гарантиране на депозитите и правила за управление на обявените в несъстоятелност банки.
    Целта на единния правилник е да се гарантира, че банките се регулират въз основа на едни и същи правила във всички държави от ЕС, така че да се избегнат нарушения на единния пазар и да се гарантира финансова стабилност в целия ЕС. Единният надзорен механизъм е наднационалният орган на ЕС за банков надзор, при който отговорността за извършване на надзор на финансовите институции се поема от Европейската централна банка в тясно сътрудничество с националните надзорни органи. Основната цел на механизма е да се гарантира стабилността на финансовия сектор на Европа чрез редовни и щателни проверки на стабилността на банките. Тези проверки се извършват въз основа на правилата, които са едни и същи за всички държави от ЕС. Единният механизъм за преструктуриране е система за ефективно и ефикасно преструктуриране на нежизнеспособни финансови институции. Той се състои от централен орган за преструктуриране (Единен съвет по преструктуриране) и от Единен фонд за преструктуриране. Фондът следва да се използва в случаи на банкова несъстоятелност и се финансира изцяло от европейския банков сектор.

     

     Ели ЯНЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *