Питанка и чуденка за бюджетните разходи

Кризата повлия на всичко – икономиката ни спря да расте, безработицата започна да се покачва, чуждестранните инвестиции някъде се запиляха, кредитирането стана сложно, приходите в държавната хазна се свиха и, въобще, нещата хич не са розови.
Има, обаче, нещо, което не се влияе от кризата. Нещо, което е толкова далеч от пазарните процеси и от рационалното мислене, че някакви си кризи въобще не могат да го уплашат. Говоря, разбира се, за т. нар. бюджетни разходи, или, казано по-просто – всички тези пари, които ни биват вземани под формата на данъци и впоследствие – харчени от умните глави в правителството. Ето как изглеждат нещата нагледно:
Какво се случва:
преди кризата?година на кризата?

Ръст на икономиката↑ ↓ Свиване на икономиката
Ръст на заетостта ↑↓ Спад на заетостта
Ръст на чуждестранните инвестиции↑↓ Спад на чуждестранните инвестиции
Лесен достъп до ресурс (кредитиране)↑↓ Труден достъп до ресурс
Ръст на приходите в бюджета↑↓ Спад на приходите в бюджета
Ръст на бюджетните разходи↑↑ Ръст на бюджетните разходи !?!

Основните проблеми при бюджетните разходи тази година е липсата на достатъчно информация, от една страна, и наближаващите парламентарни избори, от друга. На практика, към момента разполагаме с данни за едва първите три месеца от годината, което не позволява правенето на някакъв по-сериозен анализ.
Единственото, което е ясно, е че приходите се свиват, а разходите растат, което е достатъчен повод за притеснение. Още по-притеснително става като се замислим, че тези, които харчат в момента, може вече да не са във властта тогава, когато излязат данните за техните разходи.
Практиката е такава, че ако даден разход бъде направен към момента (или месец май), то би следвало данните за този разход да бъдат видими непосредствено преди изборите. Ако, обаче, различни харчове бъдат забавени и станат факт през месец юни (пък било то и 1-ви), то тези данни ще бъдат достъпни след изборите, когато отговорността ще се е размила.
Най-черният сценарий би бил, ако ръстът на бюджетните разходи към момента е съпроводен със забавянето на различни плащания, които са неизбежни. Такива могат да бъдат плащанията по оперативните програми, разплащанията по правителствени договори и дори връщането на ДДС. Това би означавало, че ръстът на държавните разходи всъщност е много по-голям от това, което се вижда към момента, но просто ще го осъзнаем след изборите. Сценарият е наистина доста негативен, но не липсват и данни (предимно от медиите) за подобни забавени плащания.
Всъщност, разходите на държавата съвсем не се отнасят само към настоящето – част от тях биват финансирани от миналото (фискалния резерв), основната част -от настоящето (данъчни постъпления през 2009 г.), и една част бива финансирана от бъдещето (държавни заеми, който ще бъдат връщани с данъчни постъпления през следващи години).
Именно последният тип разходи (финансирани от бъдещето) са друга заплаха в условията на криза и приближаващи избори. Това са разходи, които няма да бъдат отразени в регулярните отчети за изпълнението на бюджета, но могат да окажат сериозно влияние върху икономиката ни и то за години напред. Идеалният пример тук е проектът АЕЦ „Белене“, който ще е в тежест на всеки един от нас през годините, но поне към момента това не е отразено в този тип отчети.
Засега ни остава само да се надяваме, че правителството има силна амбиция да остане на власт след изборите и, съответно, не прави поразии, които после някой друг да оправя.

Петър Ганев, ИПИ