Погасителна давност и давностни срокове при различни задължения

“Преди години не платих на мобилен оператор и закрих номера. Сега не спират да ми звънят и да ме тормозят да им плащам. Плашат ме и със съдебни изпълнители… Да плащам ли, няма ли давност?“

Когато някой дължи пари на друг човек, на мобилен оператор, водоразпределително дружество или каквато и да е друга фирма, но не плаща, е нормално, този който има да получава парите да покани длъжника си да плати. Поканата може да е писмена – с писмо с обратна разписка, Нотариална покана, или устна.

Ако поканата е устна, често тя звучи заплашително, като всяко следващо обаждане е по-грубо и нагло от предните, дори граничи със заплахи. Така правят колекторските фирми. Много често, ако има такъв психологически натиск, то това означава, че длъжникът вече “не дължи“, а грубостите и натискът по телефона са защото парите не могат да се съберат по законов ред – чрез съда.

Не могат да бъдат събрани чрез съда, защото е изтекъл период от време, който период се нарича ДАВНОСТ. Т.е. давността е период от време, през който носителят на правото да получи това, което му се дължи е бездействал, което бездействие погасява възможността му да използва законовите средства за събиране на дълговете си – съда или съдебен изпълнител.Всъщност, той може да използва тези средства, но ако го направи, длъжникът ще се позове на давността, но само ако желае и/или знае за нея.

Ако длъжникът не знае за давността и не се позове на изтеклия срок, то кредиторът ще спечели делото, дори вземането му да е погасено по давност. Това е така, защото съдът не следи за давността, а я “признава“ само в случай на възражение от длъжника за изтекла давност.

Ако длъжникът знае за давността и направи възражение по съдебен иск или по Заповед за изпълнение, носителят на правото (кредиторът) ще загуби делото и ще трябва да плаща такси за завеждането му, на адвокатите си, а и за тези на длъжника. Затова кредитор, който знае за изтеклата давност най-вероятно няма да предприема съдебна намеса, а продава вземането си (това, което има да получава от длъжника) на колекторска фирма с договор за цесия. Колекторската фирма също знае, че няма друг начин да получи парите, освен чрез незаконен натиск и заплахи, и затова ги прави.

Макар, че изтичането на погасителна давност да възпрепятства правото на принудително събиране на задължението, то може да бъде платено доброволно, въпреки изтеклата давност. Ако длъжникът си плати доброволно поради съвест или поради страх от съд – ако незнае за давността, в последствие не може да иска обратно платеното и да се позове на изтичането на давността. Т.е. не може да каже, че е платил по грешка, незнаейки за изтеклата давност.

Самите давностни срокове са различни и са установени в различни закони: Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Кодекса за социално осигуряване /КСО/, Закон за администраривните нарушения и наказания /ЗАНН/ и други.

Общи положения по Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Законът за задълженията и договорите /ЗЗД/ установява общ давностен срок от 5 години, който се прилага, ако няма друга давност за конкретния случай. Често има други – различни срокове от общия пет годишен и те са три годишни, едногодишни, три и шестмесечни.

Три годишна давност:
Целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок за вземанията по чл. 111 от ЗЗД е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са предварително известни на страните по правоотношението.

С изтичане на тригодишна давност се погасяват: вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, правото да се унищожи сделка сключена от недееспособни лица или от техен представител, без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. Правата по договор за застраховка, с изключение на застраховката “Гражданска отговорност“, които се погасяват с пет годишната давност – от деня на настъпване на застрахователното събитие.

Вероятно известна неяснота създава това кои възнаграждения са за труд и кои плащания са “периодични“.
Възнаграждения за труд са всички възнаграждения по трудови договори и договори за изработка. Тук попадат и случаите на неизплатено обезщетения по трудови отношения. Изключение са възнагражденията за адвокатски услуги, които се погасяват с пет годишна давност.

Периодични плащания са тези повтарящи се задължения за предаване на пари, които произтичат от определено основание, чиито срок за плащане настъпва през предварително определени интервали от време. Размерите на плащанията пък са определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Такива са плащанията към мобилните оператори, ВиК, топлофикация и др.

Едногодишна давност:
С тази давност се погасява: правото да се унищожи договор, сключен поради крайна нужда и крайно неизгодни условия. Правото на купувача да претендира недостатъци от продажбата на недвижима вещ или казано иначе – искът на купувача, на който е продадена недвижима вещ с недостатъци.

Шестмесечна давност:
Правото на купувача да претендира недостатъци от продажбата на движима вещ – искът на купувача, на който е продадена движима вещ с недостатъци.

Давност по Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Давността по този закон пак е свързана с бездействие, но този път от страна на административните органи, издаващи Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и Наказателни постановления /НП/. От това бездействие могат да бъдат черпени права, но не длъжниците, а от извършителите на административни нарушения, т.е. давността погасява възможността за реализирането на административно-наказателната отговорност.

Погасителната давност по ЗАНН бива два вида – давност за налагане на административно наказание и давност за изпълнение на наложеното наказание. Установена е в – чл. 34 и чл. 82 ЗАНН.

1. Давност за налагане на наказание.
Според закона:
– Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

– За митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ- две години.

2. Давност за изпълнение на наложено наказание:
Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли: две години – когато наложеното наказание е глоба; шест месеца – когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; три месеца – когато наложеното наказание е обществено порицание. Т.е. с изтичането на тази давност се погасява възможността органът да реализира изпълнението на наложената административно наказание /санкция/.
И ЗАНН определя абсолютна давност, която е три години от извършването на нарушението.

Давност при публичните вземания – ДОПК, КСО.
Общият режим на давността на публичните вземания е уреден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Според чл. 162 ДОПК: публични вземания са за данъци, акцизи, митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, държавни и общински такси, установени по основание със закон, глоби и имуществени санкции и други.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс публичните вземания се погасяват с изтичането на пет годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

И според ДОПК важи общото правило, че платилият задължението си доброволно не може да иска обратно платеното – чл. 174: не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок.

И по ДОПК намира приложение поканата за доброволно изпълнение – чл. 182: ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок.

Съгласно чл. 115 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/: Вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.

Ал. 2 от същия член ни дава обратната хипотеза, но с различна давност: Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината за която се отнасят.

Органите по приходите, също като съда, не следят за давността. Те могат да установят и погасени по давност задължения. И тук важат правилата за позоването на изтеклата давност от страна на задълженото лице.

Давността може да бъде спирана и прекъсвана.

Спирането на давността се свързва с настъпване на определено събитие, след като давността е започнала да тече. След като събитието прекрати действието си, давността продължава да тече, а изтеклият преди събитието срок се запазва.

Прекъсването на давността също се свързва с настъпването на определено събитие, но след като събитието преустанови действието си започва да тече нова давност – изтеклият преди събитието срок не се запазва.

*Погасителната давност е различен институт от Придобивната давност и разликата между тях е съществена.