Под 0.5% от китайските инвестиции в ЕС са влезли в България.

От 2000 до 2014 г. китайски компании са вложили 46 млрд. евро в бизнес начинания в 28-те държави от ЕС. Шампион по привлечени преки инвестиции от азиатския гигант е Великобритания – с 12.2 млрд. евро. Германия и Франция си поделят второто и третото място съответно с 6.9 и 5.9 млрд. евро. България бледнее на техния фон със своите скромни 207 млн. евро. Това е под 0.5% от всички китайски капитали, влезли в евросъюза. Данните са от доклад, подготвен от берлинския институт Mercator и американската Rhodium Group. Анализът ще бъде представен на форум за китайските инвестиции в ЕС, който се провежда днес в Брюксел.

Ролята на Китай като световен износител на капитали ще става все по-важна, като до края на десетилетието азиатският гигант ще стане най-големият инвеститор на планетата, прогнозират авторите на доклада. До 2020 г. Китай ще инвестира в останалия свят 2 трилиона долара само под формата на преки вложения – придобивания и сливания на компании и създаване на нови предприятия, а общо активите му зад граница ще се утроят от сегашните 6.4 трилиона долара до приблизително 20 трилиона.

Ранните китайски инвестиции са насочени към развиващи се страни, но постепенно фокусът се премества към САЩ и Европа. Придобиванията и другите преки инвестиции на Китай в ЕС се увеличават бързо през последните години, като 2014-а носи рекордните 14 млрд. евро, се посочва в анализа.

Прави впечатление, че Унгария е привлякла сериозен дял от китайските капитали и е на седмо място сред 28-те държави от ЕС с близо 1.9 млрд. евро за периода 2000 – 2014 г. Румъния може да се похвали със 733 млн. евро, а нашата страна – с едва 207 милиона. Инвестициите в България са малки и „на зелено“. Те са основно в енергетиката – ВЕИ централи, в агросектора и в автомобилната индустрия (съвместното производство на „Литекс моторс“ и китайската Great wall motors). На практика и на ниво ЕС разпределението е подобно – 28% от всички преки инвестиции от Китай са в енергийни проекти,13% са в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, 12% – в автомобилостроенето, става ясно от анализа. В него се посочва, че шведската легенда Volvo днес преживява ренесанс като собственост на китайски предприемачи и Китай е пазар №1 за колите Volvo.

Най-голямата сделка в Ай Ти сектора е придобиването на германския производител на потребителски стоки Medion от Lenovo през 2011 г. Очертава се и тенденция китайски фирми да аутсорсват (изнасят) в Европа свои научноизследователски и развойни центрове. Пекинският институт по геномика например е направил в Прага център за фармацевтични и биотехнологични изследвания, а Huawei Technologies е избрала Мюнхен за хъб на научно-развойните си дейности.