Позитивен ли е изборът на Никола Саркози за европейската икономика
На 6 май французите избраха нов президент след 12-годишното управление на Жак Ширак. Никола Саркози, член на дясната формация Съюз за народно движение, спечели на балотаж срещу левия кандидат Сеголен Роаял с 53 на сто от вота на френския народ.
За разлика от тази на опонента си, предизборната платформата на Саркози беше относително семпла – Французите трябва да работят повече!
И въпреки че Никола Саркози спечели голяма част от по-шовинистично настроените французи с обещанията си за решение на проблема с имиграцията и с малцинствата (особено след размириците в предградията на Париж), не малка част от победата на хиперактивния французин се дължи на обещанията му да сложи край на социалната политика, която така дълго спъваше ръста на френската икономика.**
Сигнал ли е изборът на Никола Саркози за това, че европейците ще сложат край на печално известните си субсидии за всякакви сектори на икономиката и най-накрая ще прегърнат пазарните принципи? Трудно е да се каже все още, но това е първият кандидат-президент, който с такава решителност се изправя срещу дълбоко вкоренените социални настроения на французите.
Рекордно високият брой гласували на тези избори показва и решителността на французите за промяна. 84 на сто от френския народ излезе да гласува на 6 май. За сравнение, на последните избори във Великобритания избирателната активност бе 61 на сто, а на тези в САЩ – 64 на сто.
Сред предизборните обещания на Саркози са да премахне 35-часовата работна седмица и да предложи законодателство, което да стимулира французите да работят повече.
Друга мярка, която ще предложи новият президент на Франция, е лихвените плащания по ипотечните кредити да бъдат регистрирани като разход и така данък печалба да намалее. Целта на тази мярка е да се стимулира потреблението, жилищният и строителни сектори и така – и БВП на страната.
Изискването за минимални работни часове по време на стачка на транспортните работници от публичния сектор е друга, сравнително непопулярна реформа, която Саркози планува да предложи.
Планът му само най-богатите 5-10 на сто от населението да подлежат на данък наследство пък му спечели прякора на „приятел на богатите.“
Саркози също така смята да промени досегашния закон за помощите за безработица, така че хората, отказали две предложения за работа, да не получават толкова високи помощи.
Така икономическите реформи, запланувани от новия президент на Франция, могат да бъдат тълкувани като крайно десни (имайки предвид традиционно лявата политическа атмосфера във Франция) и пазарноориентирани.
За да поддържа доволството на френските земеделци, френското правителство дълги години ги отрупва (и продължава да го прави) с обилни субсидии. Според много икономисти обаче това е губеща стратегия в дългосрочен план.
Аргументът, зад който се крие земеделското лоби в Париж, е, че французите имат право на качествена храна, която може да бъде произведена само във Франция (и други европейски страни). Това обаче лишава развиващи се страни, чиито икономики и инфраструктури са пригодени главно за земеделско производство, от достъп до европейския пазар, тъй като големите субсидии правят такава търговия нерентабилна.
Аргументът против тази политика, е че технически по-грамотният и по-добре образован французин ще бъде икономически по-полезен на страната си, ако престане да се занимава със земеделие и навлезе в по-технологични сектори, които носят и по-големи печалби.
Не трябва да забравяме и че изборът на Саркози идва в момент, в който европейската и в частност немската икономика се развиват с бурни темпове. Европейската комисия повиши миналата седмица очакванията си за ръст на европейската икономика на 2,9 на сто от предишната им стойност от 2,7 на сто. Единната валута стигна до рекордно високи стойност спрямо йената и щатския долар през миналия месец.
Разбира се, би било неразумно да се твърди, че изборът на десен френски президент ще повлияе значително на европейската икономика и че това изведнъж ще предотврати социалната ориентираност на икономиките в Европа. Изборът на Саркози обаче ни дава индикация за начало на промяна на дълбоко вкоренени политико-икономически навици и настроения във Франция и Европа. Издигането на новия президент е и заявка, че Франция ще се опита да играе по-активна и по-важна роля като икономическа сила в днешната глобална икономика. Изборът на Саркози също така означава, че Франция е осъзнала опасността от новите икономически сили като Китай, Индия и страните от Източна Европа и че няма да успее адекватно да се справи с тези икономически „заплахи“ с твърде щедри социални програми като 35-часова работна седмица.
**Трябва да се отбележи обаче, че в последно време се появи ново училище на икономическата мисъл, което започна да калкулира фактора „щастие“ в икономическите модели. В най-общи линии тези икономисти се отдалечават от традиционните пазарни постулати и смятат, че социалната политика създава по-малко напрежение в обществото, по-добър живот и в крайна сметка – и по-силна икономика.