Поколението Y загърбва инвестициите в акции

Ройтерс

Докато учи в колежа, Матю Бърг работи почасово в местно кафене на Starbucks и заделя по няколко хиляди долара годишно, за да инвестира, както са го учили родителите му.
През 2008 г. обаче пазарите се сриват и рецесията прекъсва финансовите му мечти. “Сега мога само да спестявам”, казва той.
Хората на възраст между 18 и 30 години, известни като „поколението Y“, възприеха по-консервативен подход към управлението на парите си – скътаха ги в спестовна сметка или под дюшека.
Това поколение инвеститори съзря по време на поредица от икономически трусове. То стана свидетел на дотком краха през 2000 г., а в последно време преживя сгромолясване на цените в жилищния сектор, кредитна криза, рецесия, двуцифрена безработица и унищожаване на капиталовложенията.

Психологическо въздействие

“По-младите не са виждали добър фондов пазар от навършването на пълнолетие, казва Гордън Фаулър, главен изпълнителен директор на базирания във Филаделфия Glenmede, който управлява личните финанси на богати хора. Това неминуемо е оказало своето психологическо въздействие върху по-младите инвеститори.”
22-годишният Бърг започва да си търси работа през януари и пуска документите си за над 200 позиции. След дипломирането си през май той прави това, което бяха принудени да направят хиляди млади американци – връща се да живее при родителите си и приема стажантско място в Microsoft. Междувременно търсенето на работа продължава. Отлагането на инвестиции е един от начините му да задържи някакви средства.
Лесли Бари, 26-годишна журналистка от Ню Йорк, е със сходна житейска история. След дипломирането си в Калифорния тя се връща при родителите си и започва да работи като нископлатен стажант, преди да се запише в институт за следдипломна квалификация.
“Опитвам се да пестя, колкото мога”, твърди Бари. Тя иска да инвестира, за да подсигури старините си, но пазарите са я отказали от всичко по-рисковано от спестовен влог.
Дори работещите на капиталовите пазари се отнасят с подозрение към тях.
Пожелал анонимност 28-годишен мъж, вицепрезидент на хедж фонд, споделя, че преди пет години е държал около 10% от финансите си в брой. Сега делът им вече е 70%.

Урокът на бабите и дядовците

Отношението на хората от “поколението Y” към парите напомня това на техните баби и дядовци, които разбираха важността на спестяването и икономичността, защото израснаха след пазарния срив от 1929 г. и последвалата Голяма депресия.
От друга страна, родителите им, т.нар. бейби бумъри, полетяха в облаците заради няколкото сериозни бичи пазара, растящата стойност на жилищата и достъпното потребителско кредитиране.
“Родителите ни живееха разточително и на кредит, а после домовете на много от тях бяха иззети, което ни застигна като шок”, обяснява Робърт Юбанк, 20-годишен студент последна година по специалност финанси и портфолио мениджър в студентска инвестиционна компания към университета в Таусън, щата Мериленд. И добавя: “Сега знаят и те, че винаги трябва да са готови за спад.”
Не бяха пощадени и американците с големи финасови резерви.
Общо 52% от младите и заможни инвеститори търсят по-нисък риск в избора си на инвестиционна стратегия, което е далеч по-голям процент от почти всички останали категории, сочи проучване на Bank of America Merrill Lynch. Единствено при хората на възраст над 65 години по-голям дял (55%) твърдят, че имат нисък рисков праг на капиталовложенията си.
Белезите от финансовата криза може и да не зараснат.
Младите хора са не просто силно уязвими към пазарните трусове, но “бебетата на депресията” ще носят спомена за тази волатилност цял живот, казва Улрике Малмандир, професор по финанси в калифорнийския университет “Бъркли”. Констатацията й е резултат от анализ на проучвания в областта на потребителските финанси, засягащи периода 1960 -2007 г.
Следкризисното поколение обикновено избягва по-рискови инвестиции като акциите. “Ефектът ще е силно осезаем даже 20 години след финансовото сътресение”, казва Малмандир.

Неразбрано послание

Трудовият пазар утежнява проблемите на младите. Най-голямата възрастова група в САЩ (над 92 млн. души) е силно зависима от парите на родителите си и остава сериозно засегната от ширещата се безработица. Проучване на Pew Research показва, че една трета от тях получават финансова подкрепа от семействата си и само един на всеки десет работи на пълен работен ден.
За мнозина млади инвестирането се изчерпва с пенсионните спестовни планове от типа 401(k), често пъти автоматично разкривани от работодателите.
От всички възрастови групи вероятността за влагане във фондове за акции или облигации е най-ниска при “поколението Y”, сочи проучване на Vanguard Group Inc. сред клиентите й.
“Едно много важно послание остава неразбрано”, казва Кристине Фалунд, специалист по пенсионно планиране във водещия взаимен фонд T. Rowe Price. “Основната ни задача е да се справим с пълната парализа и униние, обхванали хората”, твърди тя.
Добрата новина за мениджърите на лични финанси е, че “поколението Y” е готово да се вслуша.
“Те искат да се научат, просто не знаят откъде да започнат”, казва Тод Ромер, основател на инициативата за финансово образование Young Money. Той посещава 25 университетски градчета през есента, за да насърчи студентите да влагат парите си. Обиколката е била спонсорирана от PNC Bank, General Motors и други по информация на организаторите.
Бърг, който завършва стажантската си програма в родния град Фарго, щата Северна Дакота, иска да се върне към брокерската си сметка на платформата E*Trade и отново да инвестира. Оптимизмът му обаче е повече от умерен. “Непрекъснато се чудя от какво да се лиша в ежедневието си и се питам дали проблемът е в мен или просто обстановката е такава”, чуди се той.
Какъв е отговорът му? Той вижда причината извън себе си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *