Помогна ли девалвацията в ЦИЕ за подобряване на платежните баланси?

През изминалата седмица статистическите служби и националните банки на повечето от страните в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) публикуваха предварителните данни за платежните сибаланси. Те бяха очаквани със засилен интерес поради факта, че масовият проблем на държавите от региона са големите дефицити по текущите сметки.
Този показател се изтъква от мнозина анализатори като главната заплаха за стабилността на икономиките, тъй като дефицитите по текущата сметка по правило водят до изтичане на валутен ресурс от страната, което води до обезценка на местната валута. Това, както и изтеглянето на капитали заради кредитната криза, се очаква да доведе до силни сътресения за региона на ЦИЕ.
Засилващите се през последните седмици критики към икономиките в региона принуди ръководителите на централните банки на няколко страни, включително и България, да изготвят съвместно становище, в което се казваше, че критиките са прекомерни и насаждат допълнителни рискове.
Няколко страни от ЦИЕ пък направиха опит да се разграничат от разглеждането на региона като цяло, тъй като смятат икономиките си за по-стабилни от тези на своите съседи. Рейтинговата агенция Moody’s също направи разделение на страните, като постави България, Румъния и Хърватска във втората по-стабилност от общо четири групи.
За съжаление, статистическите служби на отделните държави публикуват данните за платежните баланси по различно време, като някои са възприели оповестяване не на месечни, а на тримесечни данни. Поради тази причина в настоящия анализ са включени текущите сметки на страните, които са ги публикували до 13 март. Няколко други пък попадат в материала единствено с данните за външната си търговия.
Особено интересно е разглеждането на данните за страните с фиксиран към еврото курс – това са България и Литва, където функционира валутен борд, както и Латвия, където властите едностранно са обвързали валутата си еврото и се позволява движение в съвсем тесни граници. Паричните единици на тези страни съответно не са променили съотношението си спрямо единната валута за последните 12 месеца, а фактът, че основен търговски партньор са страните от ЕС, прави лесно сравняването на ефектите от глобалната криза.

Изменение на валутния курс спрямо долара и еврото за периода януари 2008/януари 2009*

Държава
парична единица
изменение спрямо еврото
изменение спрямо долара

България
лев

-13,5%

Латвия
лат

-13,5%

Литва
литас

-13,5%

Полша
злота
-23,11%
-26,81%

Румъния
лея
-15,93%
-18,43%

Сърбия
динар
-6,95%
-8,06%

Турция
лира
-21,08%
-24,45%

Унгария
форинт
-15,27%
-17,72%

На база 31.01.2008/31.01.2009 г.

За 12-те месеца от януари 2008 до януари 2009 година износът на стоки от България е намалял най-силно в сравнение с трите държави, като е отчел спад от 27,2 на сто. В същото време Латвия е изнесла с 25,3 на сто по-малко, като това от своя страна е довело и до изменение на салдото по текущата сметка и тя е преминала от дефицит към излишък.
Най-малко от всички разгледани страни се е понижил износът на Литва – едва с 14,6 на сто. Страната все още не е публикувала данни за платежния си баланс, но може да се очаква, че текущата сметка ще подобри салдото си значително, тъй като за разгледания период вносът е паднал с драстичните 40,6 на сто.

Изменение на вноса и износа на стоки януари 2008/януари 2009

Държава
изменение на вноса
изменение на износа

България
-33,00%
-27,20%

Латвия
-36,10%
-25,30%

Литва
-40,60%
-14,60%

Полша
-26,60%
-25,20%

Румъния
-37,41%
-24,28%

Сърбия
-43,00%
-29,10%

Турция
-44,40%
-22,30%

Унгария
-29,00%
-31,00%

По данни на националните статистики

Значително подобрение се наблюдава при данните от текущата сметка на Турция. След обезценка на валутата от 21,1 на сто срещу еврото и 24,5 на сто срещу долара, дефицитът от 4,15 млрд. долара, отчетен през януари 2008 година, се стопява до излишък от 291 млн. долара година по-късно. Причината – вносът в страната пада двойно по-бързо от износа, показват данните на централната банка на южните ни съседи.
В Румъния дефицитът по текущата сметка се свива с почти 55 на сто на фона на обезценка на леята от 18,4 на сто срещу долара и 16 на сто срещу еврото. Вносът в страната е намалял с 37,4 на сто, а износът – с 24,3 на сто.
Почти в същия размер срещу двете основни валути е регистрирал и унгарският форинт, но салдото по текущата сметка едва ли ще се подобри значително, тъй като спадът на износа надхвърля свиването на вноса в страната. Унгария е единствена от разгледаните държави, където се наблюдава подобна тенденция, което може да се тълкува като знак, че икономиката изпитва сериозни затруднения.
Данните за Полша и Сърбия показват, че девалвацията на валутата не води автоматично след себе си подобряване на салдото по текущата сметка. При обезценка на сръбския динар от 7 на сто срещу еврото и 8,1 на сто срещу долара дефицитът по текущата сметка се срива с цели 79,4 на сто. Причината за това е доста по-силен спад на вноса (43 на сто), отколкото на износа (29,1 на сто).
В същото време за последната година полската злота се е обезценила с 23,1 на сто спрямо еврото и 26,8 на сто спрямо долара, а пък дефицитът на страната се е понижил с едва 11 на сто. Това се дължи на данните, че вносът и износът вървят ръка за ръка и се понижават почти по равно – съответно с 26,6 и 25,2 на сто.

Текуща сметка

Държава
парична единица
Януари 2008
Януари 2009
изменение

България
млн. евро
-806,2
-439,7
-45,46%

Латвия
млн. лата
-227,5
0,5

Полша
млн. евро
-1211
-1078
-10,98%

Румъния
млн. евро
-1157
-525
-54,62%

Сърбия
млн. долара
-468,8
-96,8
-79,35%

Турция
млн. долара
-4149
291

По данни на централните банки

Андрей Любенов
a.lubenov@investor.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *