Помощ. Банките ни грабят – ІV – Ние, дребните клиенти, правим банките богати, можем да ги фалираме, но най-добре е да си защитим правата!

Тоест едната страна да не е постоянно и завинаги в ролята на диктатор. Дори Муамар Кадафи си мислеше, че го обичат или боготворят, но свърши в тръбата… Може ли и какво да се направи с отношението ни с банките и как то да се подобри? Това ще се опитам да обясня.
Няма лоши и добри банки. Има отношение клиент-банка, което се развива постоянно и когато масата на недоволните клиенти от даден продукт достигне критично тегло, колкото и да е чудно, банката променя правилата така, че да е добре за гражданите. Но, забележете, точно в този продукт. На тях, банките, клиентите пряко и косвено са им скъпи. Без тях те не могат да дишат. Тоест без нас. И тук е нашата сила. Силата на слабия, дребен спестител, кредитополучател и беден човек. Защото събрани хиляди, ние фалираме банки или поне влошаваме показателите им и в такъв случай следват уволнения, наказания и идва друг, който оправя нещата. Ние сме по-силни!
Забележете, че когато искат нещо от нас, те пръскат много пари за реклама, за да отидем при тях. Намалеят ли клиентите – вдигат депозитните лихви и тръбят така, че и умрелите разбират, че са на загуба, защото не са в еди-коя си банка. Какъв пропуск! Положението в момента е такова, че банките набраха достатъчно средства и не се конкурират чрез лихвите. Сега те гледат да печелят точно като ги намалят (по депозитите). И се опитват да задържат клиентите си с всички средства, някои от които са определено непочтени.
Затова първи практически съвет: Ако имате депозити, проверете си лихвите при автоматичното им подновяване. Ще се учудите, че ще са на по-ниски лихви в 90% от другите банки. Скоро и Бойко Борисов се беше изказал по този въпрос, нещо в смисъл “Ние им даваме пари (от магистралите и отчуждаването на земите под тях), те живеят от лихви!” Въпросът се повдигнал затова, че българите сме спестили 4 милиарда лева повече през 2011 г., а само през декември 760 милиона. Или общото спестяване е 32 милиарда. И премиерът се изказал, понеже това хвърли в смут хората, които нямат пари, защото те си помислиха: “Всички печелят, само аз ли губя?” Ще отговоря накратко. Това е лош сигнал. Тези пари не идват от повече изработено като заплати, печалби, бизнес. Те са от спестено потребление, което пада дори и при хранителните стоки. Те са от фалирали или на границата на фалита фирми, за които няма бизнес, няма къде да си вложат парите. Не всеки може да строи магистрали и да копае метро. А това е спестен бъдещ икономически ръст. Това са бъдещи заплати и печалби. Това е излизане от кризата, а не въргаляне в нея.И кой може да оправи положението? Правителството! То не трябва да дава бизнес на наши и ваши фирми, както са правили всички правителства досега, а само да създаде условия, за да може те сами да решат какво, колко и защо да произвеждат. А от правителството нищо друго не се очаква. Затова растат депозитите, защото се разпродава, “Окончателна ликвидация”, а каквото остане, се вкарва в банка. Икономика в разпродажба.Сега ще дам втори практичен съвет.За паднат лихвите по кредитите, което е добре, ще има опит за “джентълменско споразумение” между банките и държава. Защото лихвите по депозитите падат. По-бавно и много по-късно ще започнат да падат и по кредитите. В Румъния лихвите по-депозитите са по-високи от българските, защото и тя е по-закъсала. Но има начин как да се избегнат рисковете от фалит на румънски банки. Трети съвет:Тези които имат кредити, кредитни карти, да си проверят как, с колко и за какво се олихвява. Хиляди хора не знаят, че плащат наказателни лихви, които са много по-високи от тези, на които са сключили договор. И става разминаване – гражданинът си мисли, че плаща за едно, а банката му начислява друго. В такава заблуда живеят и не знаят какво плащат стотици хиляди българи. И плащат много, а това може лесно да се поправи. Повечето хора не знаят нито задълженията, нито правата си пред банките. А много даже не ги и интересува, макар че не са толкова богати, че да си позволят този лукс. Четвърти съвет:За всички банкови услуги, които ползвате, си прочетете договорите и ако не разбирате, намерете време да отидете в банката и питайте да ви обяснят. Служителите са задължени, това им е работата. Пети съвет:За всяка банкова услуга, която ползвате, има банка, където тя е по-добра! Ако сте в банката с най-добри условия, това е случайно, но не за дълго. Банките постоянно менят условията си. Ако ползвате няколко банкови продукта, не е задължително да са в една банка, а в няколко. Мързи ли ви? Губите пари тогава. Богатите са най-големите скръндзи и цепят стотинката на две. Затова са и богати. Запомнете, малките разлики водят до големи печалби! Банките така са направили, че имат един или няколко хубави продукта и ви избождат очите с тях, за да ви привлекат като клиент, а същевременно имат и други, с които ви дерат кожата, а те печелят. Същото като промоциите в хипермаркетите. 5 неща са евтини, но останалите няколко хиляди не са. Така като купиш евтино кисело мляко, най-често пазаруваш и други неща и ако си направиш сметката, може в друг магазин да ти е по-евтино и без намаленията. Но червейчето на кукичката те е привлякло (киселото мляко например) и ти си захапал цялата кукичка. Е, кой е шаранът? Така е и с банките, затова в предишна статия казах, че те са “супермаркет за банкови услуги”.И да обобщя: Във всяка банка има хубави и лоши продукти. Умните избират само хубавите! Ти от кои си? Ако не знаете, не разбирате – питайте. Като за начало по-печени приятели, ако имате пари ­ и консултанти. Българинът не плаща за акъл и затова страда, губи пари и всички са му криви. В богатите страни финансовото посредничество е много, много развито. Затова са и богати! Ние акъл не щем, а ако е и с пари…Аз мога да направя само едно: Търся удобно помещение, за да давам безплатни консултации по банкови и финансови въпроси. Така че аз търся помещение, а вие си търсете правата. Защото банките са зависими от нас, но за да ни забележат, трябва да станем много.Чудно! Колко много пострадали и колко много мълчащи!

Светозар Гледачев, финансов консултант     /препратено от читател/